О’Риордан тръгна по пътя и се отдалечи на петдесетина метра от камиона, а после клекна в канавката. Отвори телескопичната тръба за изстрелване и вдигна предния и задния мерник. Базуката от този модел беше изненадващо лека, малко над два килограма и половина. Той я зареди и я сложи на рамо, като я стисна здраво в очакване на откатния удар.
— Господи, каква загуба — прошепна. Стреля и в същия миг се чу свистене от подскочилата в ръцете му тръба. Ракетата се стрелна към камиона, като остави следа от бял дим след себе си. Удари камиона точно зад шофьорската кабина и избухна в кълбо жълт огън. О’Риордан се наведе в канавката, защото около него полетяха отломки. Чуха се стотици по-малки гърмежи от избухващите патрони. О’Риордан остана ниско приведен в канавката, докато спрат експлозиите. Някакво парче метал се удари в рамото му, но не достатъчно силно, за да му навреди. Падна в мократа трева до крака му. Не беше куршум, а по-скоро изглеждаше като парче от шасито на камиона.
Когато отново вдигна очи, видя камиона обвит в гъсти кълба дим, който се издигаше спираловидно в оловното небе. О’Риордан се приближи, доколкото можа, и хвърли тръбата в огъня. Камионът пламтеше силно въпреки дъжда и О’Риордан се съмняваше, че от него би останало много, когато догори. Изтича до портата, прехвърли се над нея и побягна по наскоро изораното поле.
Дермот Линч беше изпил към половин бира „Гинес“ в една кръчма в района Темпъл Бар на Дъблин, когато видя новините. Барманът засили говора на телевизора, поставен на стената до входа за мъжката тоалетна, и се загледа в него, скръстил ръце на гърдите си. Говорителят четеше от лист хартия. Мъж и дете били убити. Една жена в болница. Отначало Линч помисли, че става дума за пътно произшествие, но после картината се смени с образа на скелета на изгорял камион, килнат в канавка.
Линч остави бирата си на масата. По гръбнака му премина студена вълна. Какво се е объркало, по дяволите? Ще трябва да обяснява защо е оставил О’Риордан и братята Куин и макар и да смяташе, че не е сбъркал, се съмняваше, че Маккормак ще бъде на същото мнение. Полицията нямаше да се спре пред нищо, за да разбере какво е станало, а щеше да има и политически проблеми. Протестантските милитаристично настроени групи нямаше да се поколебаят да нарекат това нарушаване на прекратяването на огъня. Линч знаеше, че ще трябва да се обади на Маккормак, но искаше първо да говори с човека от въздушния контрол. Маккормак щеше да поиска незабавна среща. Линч беше сигурен в това. И щеше да настоява Линч да се покрие, дори може би да остане в Дъблин, докато всичко това отмине.
Говорителят от новините се смени с американска сапунена опера и барманът намали говора. Линч гледаше в екрана с невиждащи очи. Чудеше се къде ли е Пат и дали е добре. Трябва да се е измъкнал с момчетата, но това не обясняваше състоянието на камиона. Може би е запалил камиона, за да унищожи уликите. Това поне беше логично. Линч кимна, за да проясни мисълта си. Станалото — станало. Отпи от бирата и избърса пяната от брадата си с длан.
На масата пред себе си Линч имаше вестник „Дейли телеграф“ не защото редовно четеше английския вестник, а защото той щеше да бъде ясен сигнал за човека, с когото имаше среща. В задименото мрачно помещение влезе приведена фигура, която се огледа наляво и надясно. Линч разбра още преди да осъществят визуален контакт, че това е човекът. Казваше се Люк Макдъно. Не беше член на ИРА, но симпатизираше на каузата и макар и никога да не би участвал в терористична операция, с удоволствие беше готов да даде информация.
Макдъно се приближи до масата на Линч и погледна вестника. Линч се изправи и се ръкува с него. Кожата на Макдъно беше бяла и нездрава, сякаш не излизаше много на слънце, а ноктите на пръстите му бяха изгризани до живеца. Линч се питаше дали това е заради силно стресиращата му работа, или просто той беше нервен. Попита го какво иска да пие.
— Портокалов сок — отговори мъжът с почти виновен тон и седна, докато Линч отиде да купи сока. Когато той се върна на масата, Макдъно прелистваше вестника. Сложи го на масата и взе напитката си, като я вдигна за тост, преди да отпие.
— Утре сутринта съм първа смяна — обясни той.
— Да, обзалагам се, че във вашата работа се иска ясна глава — съгласи се съчувствено Линч.