— И още как! — Макдъно постави чашата на масата, опря брада на пръстите на ръцете си, събрани като кула, и се вгледа в Линч, сякаш изучаваше екрана на радар. Отстрани на бледосивите му очи имаше бръчки, сякаш прекарва доста време с присвити очи.
— Твоят човек ме пита за хеликоптер, дошъл и излетял от Хаут преди няколко дни. „Сий Кинг“.
Линч кимна.
— Да, той заобиколи около Окото на Ирландия, взе двама души и отлетя на изток. Видя ли го на екрана си?
— Не лично, не. Аз работех наземен контрол. Но проверих регистрите и сме имали контакт с него. Това не ме изненадва. Дъблинският радар хваща до около десет метра над морското ниво там. Не би могъл да остане незабелязан на по-малко от двадесет мили от Хаут.
— Откъде е дошъл?
Макдъно започна да хапе кожичката в ъгъла на единия си нокът като хамстер. Зъбите му бяха жълти и наподобяваха тези на плъх. Той се огледа потайно, сякаш се боеше да не го укорят за навика му.
— Не може да се каже — отговори. — Не бяха подали план за полета. Пристигнаха от курс 280 градуса, но това не означава нищо.
Макдъно спря да гризе ноктите си.
— Твоят човек каза, че хеликоптерът бил в червено, бяло и синьо. Червена опашка, бял корпус и синьо дъно.
— Точно така — отговори Линч.
Очите на Макдъно светнаха. Той стисна дланите си и ги спусна под масата, сякаш ги крие.
— Предполагам, че може да е бил някой „Уестланд“ на снабдителната служба на Министерството на отбраната.
— Армията?
Макдъно поклати глава.
— Не, те ги използват за радарни изпитания и експерименти. Тайна е какво е правил в Хаут, дори не би трябвало да се намира в ирландското въздушно пространство.
— Добре, да допуснем, че е бил армейски хеликоптер — каза Линч. — Къде може да е отишъл?
— Със сигурност не са кацнали в Дъблин, пък и където и да са отишли, са заобиколили летището доста отдалеч. Проверих в Белфаст, и те също не са регистрирали кацане на „Сий Кинг“ през времето, за което говориш. Имало е голям брой армейски „Линкс“ и „Пума“, и два „Чинук“, но не и „Сий Кинг“.
— Но те са можели да кацнат навсякъде, далеч от летище.
— О, да. В поле, а дори и на кораб в морето. Според мен са отишли в Англия.
— Така ли? Защо? — Линч се приведе напред, внезапно заинтересуван.
— Ами защо иначе да използват „Сий Кинг“? Той има огромен полетен диапазон, над 750 мили със стандартното количество гориво. А би могъл лесно да има и допълнителни резервоари, ако е на снабдителната служба. Би могъл да отиде направо в Лондон. Един „Линкс“ би прелетял по-малко от 400 мили, а и в Ирландия ги има много повече, отколкото „Сий Кинг“. Дори и онези „Уестланд Уесекс“ на 72-а ескадрила на север прелитат само 350 мили със стандартните резервоари, може би 500 с допълнително гориво. Не, ако са си правили труда да използват „Сий Кинг“, трябва да е имало защо, а единственото, за което се сещам, е полетният му диапазон. Ако бяха в Ирландия или ако кацаха в морето, щяха определено да дойдат с „Линкс“ или „Уесекс“.
Линч кимна развълнуван.
— Добре, ако приемем, че са пресекли Ирландско море, как мога да разбера къде са кацнали?
— Ще трябва да говориш с някой като мен в Англия. Най-напред в Уелс. Там би се регистрирал пилотът. Но не познавам никого там, не и ирландец. Обаче мога да опитам.
— Колко време ще трябва — запита Линч.
— Зависи. — Макдъно прокара пръст по ръба на чашата, а после го облиза. — Много са причините, заради които дъблинската служба за въздушен контрол може да поиска информация за даден полет до Англия. Ако срещна съпротива, ще се отдръпна веднага, но не мисля, че ще има проблеми. Не исках да опитвам, преди да говоря с теб.
— Браво — каза Линч. — Ще ти се обадя утре, за да видя как се справяш.
Пресуши чашата си и стана. Стисна крепко ръката на Макдъно.
— Задръж вестника. Малко прекалено надясно клони за моя вкус.
Линч излезе от кръчмата и се огледа за телефон. Един тийнейджър в дънков гащеризон свиреше на саксофон, превит почти на две в кръста, като влагаше сърце и душа в музиката си, чиито печални нотки ехтяха в тясната улица, където той стоеше с отворен пред себе си куфар. Линч пусна две монети и отмина, но момчето беше затворило очи и не отреагира. Изглежда, всяка втора сграда на улицата се обновяваше от предприемачи, привлечени от данъчните облекчения на градския съвет. До неотдавна тук, южно от река Лифи, беше свърталището на наркомани, обирджии и проститутки, но постепенно се превръщаше в развлекателен център подобно на лондонския Ковънт гардън с ресторанти, барове и специализирани магазини.