Шари Лапена
Двойката от съседната къща
Първа глава
Мей усеща как киселините се надигат в стомаха ѝ и си проправят път нагоре към гърлото; главата ѝ се върти. Пила е твърде много. Синтия безразсъдно ѝ долива цяла вечер, така че не знае колко точно е изпила. Но не може да си представи как иначе би могла да изтърпи тази вечер. Всеки път, когато Синтия ѝ доливаше вино, съпругът на Мей я беше поглеждал многозначително, но тя умишлено не му обръщаше внимание. Няма никаква представа колко вино е изпила в продължение на тази безкрайна вечер. На сутринта ще трябва да изцеди и изхвърли кърмата си.
Тя наблюдава домакинята с присвити очи. Синтия открито флиртува със съпруга ѝ, Нико. Защо Мей позволява това? Защо съпругът на Синтия, Греъм, също го позволява? Мей е ядосана, но безпомощна; не знае как да прекрати това поведение, без да изглежда жалко и нелепо. Всички са леко пияни. Така че тя търпи, безмълвно се ядосва и пие още вино. Мей е научена да не прави сцени; тя не обича да привлича внимание върху себе си.
За разлика от Синтия.
И тримата — Мей, Нико и Греъм, съпругът на Синтия — я съзерцават като омагьосани. Нико, в частност, не може да откъсне поглед от нея. Синтия се приближава толкова близо до него, докато се навежда да напълни чашата му, че лицето на Нико едва ли не се отърква в изрязаното ѝ деколте.
Мей си напомня, че Синтия флиртува с всеки.
И все пак, колкото повече ги наблюдава, толкова повече започва да ѝ се струва, че между Нико и Синтия се случва нещо. Мей никога досега не е имала подобни подозрения. Може би алкохолът я прави мнителна.
Не, решава тя — ако наистина имаха какво да крият, нямаше да се държат по този начин. От двамата Синтия е тази, която флиртува, а той охотно приема нейното внимание. Мей си казва, че Нико със сигурност ѝ е верен. Знае, че той е изцяло отдаден на семейството си. Тя и бебето са всичко за него. Той ще бъде до нея, каквото и да се случи — отпива поредната голяма глътка вино — колкото и зле да станат нещата.
Но докато наблюдава как Синтия се усуква на съпруга ѝ, Мей се чувства все по-неспокойно и тревожно. Шест месеца след раждането тя все още не е свалила десетте килограма, които натрупа през бременността. Мислеше си, че би трябвало вече да си е върнала предишната фигура, но явно това щеше да отнеме поне година. Ще си наложи да не обръща внимание на жълтите списания на касата в супермаркета и да се сравнява с всички известни майки, които изглеждат страхотно след два-три месеца.
Но дори и в най-добрата си форма, Мей никога няма да може да се мери с жена като Синтия, нейната по-висока, по-пищна съседка — с дългите ѝ крака, тънката ѝ талия, големите ѝ гърди и вълнистите смолисточерни коси, която винаги ходи с високи токчета и секси дрехи. „Прилича на стриптийзьорка“, казва си безмилостно Мей. Казвала си го е и друг път.
— Виж… — започва Греъм.
Но Мей няма сили да слуша за какво говори Греъм. Той е ужасно скучен. Тя тромаво се протяга към мобилния си телефон, който стои върху масата, и поглежда колко е часът. Наближава един. Беше отишла да нагледа бебето в полунощ. Нико бе отишъл да го нагледа в дванадесет и половина. След това беше излязъл във вътрешния двор, за да изпуши една цигара заедно със Синтия, докато тя и Греъм останаха неловко да седят на масата, отрупана с остатъците от вечерята, и да се опитват да поддържат разговора. Трябваше да излезе на двора с тях. Но не го беше направила, защото Греъм не обичаше да диша цигарен дим и щеше да бъде ако не грубо, то поне неудобно да го остави да седи съвсем сам на собственото си празненство, така че тя не беше излязла от благоприличие. Греъм, възпитан в същите ценности като нея самата, има безупречни обноски. Пълна мистерия е защо се е оженил за кифла като Синтия.
Когато Нико и Синтия се върнаха от цигарената си пауза, Мей беше започнала да се държи хладно със съпруга си.
Мей поглежда към бебефона, който стои на ръба на масата със своята малка червена лампичка, светеща като въгленчето на запалена цигара. Изведнъж се разколебава и усеща колко сбъркано е всичко това. Що за човек отива на вечеря у съседите и оставя бебето си само вкъщи? Що за майка би направила подобно нещо? Тя чувства как познатата агония на самообвиненията започва да я завладява. Тя не е добра майка. Какво като бавачката не беше успяла да дойде? Трябваше да доведат Кора, да донесат преносимата ѝ кошара за игра и да я сложат да си легне в нея. Но Синтия беше казала да не идват деца. Вечерята щеше да бъде само за възрастни, в чест на рождения ден на Греъм. Това е още една причина Мей да не харесва Синтия. Какъв човек трябва да си, за да кажеш, че едно шестмесечно бебе не е добре дошло у вас? Как изобщо Мей беше позволила на Нико да я убеди, че това е нормално? Това беше безотговорно. Чуди се какво биха си помислили другите майки от нейната група, ако някой ден им разкаже. Оставихме шестмесечното си бебе само вкъщи и отидохме на вечеря у съседите. Представя си как зяпват и млъкват от неудобство. Но тя никога няма да им каже. Ако го направи, веднага ще я отлъчат от групата.