— Точно това трябва да разберем — отговаря Расбак, оставя чашата си на холната масичка и изважда бележника си. — Забелязали ли сте напоследък някой да се навърта наоколо — някого, когото не познавате? Някой да е проявявал интерес към бебето ви?
И двамата поклащат отрицателно глава.
— Имате ли идея, каквато и да е, кой би искал да ви направи нещо лошо? — продължава той, като премества погледа си от Мей към Нико.
Двамата родители се споглеждат въпросително и отново поклащат глава в знак на отрицание, еднакво безпомощни и объркани.
— Моля ви, помислете малко — продължава Расбак. — Не бързайте. Отвлечено е вашето дете, а не нечие друго. Трябва да има някаква причина. Винаги има причина — ние просто трябва да я открием.
Нико изглежда така, сякаш иска да каже нещо, но се отказва в последния момент.
— Какво има? — пита го Расбак. — Сега не е моментът да премълчавате нещо.
— Твоите родители — казва накрая Нико и се обръща към жена си.
— Какво за моите родители? — пита тя, видимо изненадана.
— Те имат пари.
— И?
— Те имат много пари.
„Ето, започва се“, казва си Расбак.
— Може би ще получим искане за откуп — продължава Нико.
Мей го поглежда невярващо. Не е изключено да е невероятно добра актриса.
— Предполагам, че не е невъзможно — съгласява се тя.
Расбак я наблюдава внимателно.
— Това би било добре — казва Мей, като поглежда следователя. — Нали? Ако просто искат пари, може да ми върнат бебето? Без да ѝ направят нищо лошо?
Надеждата в гласа ѝ е сърцераздирателна. Расбак е почти сигурен, че тя няма нищо общо с това, което се е случило.
— Сигурно е ужасно изплашена — простена Мей.
С тези думи тя изгубва всякакъв контрол върху себе си и избухва в неконтролируем плач.
Расбак иска да я разпита за родителите ѝ. В случаите на отвличане времето е от ключово значение. Но тя не може да говори. Трябва да я остави да се наплаче.
— Как се казват родителите ѝ? — обръща се Расбак към Нико.
— Ричард и Алис Уелс — отговаря съпругът. Следователят си записва имената им в бележника си. Мей най-сетне успява да се съвземе и казва:
— Родителите ми имат много пари.
— Какво значи много? — пита Расбак.
— Не зная точно — отговаря Мей, — но мисля, че състоянието им възлиза на около двадесет милиона, може би повече. Само че това не е известно на всички, нали разбирате.
Расбак поглежда към Нико. Лицето му е напълно безизразно.
— Искам да се обадя на майка ми — казва Мей.
Отношенията между Мей и нейните родители са сложни. Когато се карат за нещо, а това се случва често, Нико твърди, че те не са просто сложни, а тотално сбъркани. Дори да е така, тя няма други родители. Нуждае се от двамата. Старае се да се оправя с тях, доколкото може, но не ѝ е лесно.
Нико произлиза от съвсем различна среда. Семейството му е голямо и шумно. Крещят си дружелюбно един на друг, щом се видят, което не се случва често. Родителите му са емигрирали от Италия, преди Нико да се роди, и се занимават с химическо чистене и поправки на дрехи. Не може да се каже, че са заможни, но се оправят. За разлика от майката и бащата на Мей, те не се месят особено много в живота му. Нико и четиримата му братя и сестри е трябвало да се грижат сами за себе си още като юноши, далеч от семейното гнездо. Нико се справя с живота, както прецени, още от осемнадесетгодишен. Издържал се е сам по време на следването си. От време на време се вижда с родителите си, но те не са кой знае колко важна част от живота му. Никой не би казал за него, че е издънка, освен родителите на Мей и заможните им приятели от техния клуб. Нико произлиза от средната класа, от семейство на хора, които работят здраво, уважават закона и се справят, но само толкова. Никой от приятелите на Мей от университета не смята, че Нико е издънка.
Единствено потомствените богаташи мислят за него по този начин. А майката на Мей е точно такава. Баща ѝ — по-точно доведеният ѝ баща, защото родният ѝ е починал, когато е била на четиригодишна възраст — има успешен бизнес, но майка ѝ притежава милиони. Той идва от скромно, почти бедно семейство и е постигнал всичко сам. Харесва му да се преструва, че охолният им начин на живот е резултат от неговите успехи в бизнеса, но това не е съвсем така. Бракът също му е донесъл пари — и то много.
Доведеният ѝ баща се гордее с факта, че преди не е имал нищо, а сега разполага с милиони. Обича парите си и богатите си приятели. Къщата в Роуздейл, членството в престижния клуб, почивките на хубави места, екстрите на висшата класа. Възможността да запише Мей в частно девическо училище и гимназия, а след това и в добър университет. Но колкото повече остарява, толкова по-силно се увлича по илюзията, че сам е спечелил всичките си пари. Парите са му размътили ума. Пада си малко парвеню.