— Какво искаш?
— Може ли да вляза? — пита Мей.
Внимава гласът ѝ да не издава нищо.
Синтия не отговаря. Мей отваря вратата по-широко, пристъпва вътре и внимателно затваря след себе си.
— Какво искаш? — повтаря грубо Синтия.
— Върнах си бебето — съобщава небрежно Мей. — Сигурно вече си чула за това.
Тя кимва към общата стена. Знае, че съседката ѝ чува как плаче бебето в съседната къща.
— Това е прекрасно — отговаря Синтия. — За теб.
Подпира се на кухненския плот, скръстила ръце на гърдите си, все едно иска да бъде възможно най-далеч от Мей. Между двете има маса за готвене с поставка за ножове за месо. Мей има същия комплект у дома — наскоро беше на промоция в кварталния супермаркет.
Тя прави още една крачка навътре в кухнята.
— Просто исках да бъдем наясно за нещо.
— За какво? — пита Синтия.
— Ти няма да изнудваш Нико с онзи видеозапис.
— О, така ли? И защо?
Синтия го казва така, все едно изобщо не вярва на думите ѝ, все едно Мей блъфира.
— Защото полицията знае какво е направил Нико — отговаря Мей. — Аз им казах за твоя видеозапис.
— Наистина ли? — повдига вежди Синтия.
Държи се така, сякаш си мисли, че Мей се опитва да я заблуди.
— И защо си им казала за това? Така Нико няма ли да отиде в затвора? О, почакай… ти искаш той да отиде в затвора. Е, не мога да кажа, че те обвинявам за това.
— Нико няма да отиде в затвора.
— На твое място нямаше да съм толкова сигурна.
— Нико няма да отиде в затвора, защото доведеният ми баща — твоят любовник — беше арестуван за отвличане и убийство. Нико сключи споразумение с полицията да не го обвиняват в нищо, ако свидетелства срещу него.
Мей забелязва как по лицето на Синтия пробягва нещо като тревога и в този момент в главата ѝ се подрежда и последното парче от мозайката.
Тя изненадано поглежда Синтия и казва:
— Ти си знаела! През цялото време си знаела за това!
— И какво, ако съм знаела? — тросва се Синтия. — Не можеш да докажеш нищо. Дори не съм се доближавала до твоето скимтящо, повръщащо бебе. Казвах на Ричард, че трябваше да я убие от самото начало — всичко щеше да бъде много по-лесно.
След като го казва, по лицето ѝ внезапно се изписва страх — тя осъзнава, че е стигнала твърде далеч. Мей се хвърля към нея; обичайното самодоволно изражение на Синтия е заменено от сляп животински ужас.
Нико спи дълбоко — за пръв път, откакто започна всичко това. Но посред нощ изведнъж се събужда. Отваря очи. Цари дълбок мрак, а по стените на спалнята пробягват отражения на мигащи червени светлини. Светлини на линейка или полицейска кола.
Леглото до него е празно. Мей сигурно пак е станала, за да нахрани бебето.
Обзема го любопитство. Той става и пристъпва до прозореца на спалнята, който гледа към улицата. Дръпва завесата и надниква навън. Източникът на мигащите червени светлини се оказва линейка, паркирана точно под него, малко наляво от тяхната къща.
Пред къщата на Синтия и Греъм.
Цялото му тяло се стяга от напрежение. Едва сега забелязва и черно-белите полицейски патрулни автомобили от другата страна на улицата. Докато ги гледа, пристигат и още. Пръстите, с които стиска завесата, вече неволно се свиват и отпускат. Адреналинът бушува в тялото му.
От къщата излизат двама санитари от медицинския екип, като държат носилка. На носилката сигурно лежи човек, но той не може да го види както трябва, докато единият санитар не пристъпи настрани. Хората от линейката не бързат. Санитарят прави крачка встрани. Нико вижда, че на носилката наистина има човек. Но не може да разбере кой е той, защото лицето му е покрито.
Човекът на носилката е мъртъв.
Цялата кръв от тялото на Нико се отдръпва в долните му крайници. Чувства се така, все едно всеки момент ще изгуби съзнание. Той не откъсва очи от прозореца. Вижда как от носилката увисва един кичур дълга смолисточерна коса.
Нико поглежда към празното легло зад гърба си.
„Господи“, прошепва той. „Мей, какво си направила?“
Изтичва навън от спалнята и хвърля бърз поглед в стаята на бебето. Кора спи в креватчето си. Обзет от паника, тича надолу по стълбите и замръзва на мястото си, когато влиза в тъмната дневна. Вижда тила на жена си; тя седи на дивана в тъмното съвсем неподвижно. Той пристъпва към нея, изпълнен със страх. Заобикаля дивана, за да застане пред нея. Тя седи с увиснали рамене, все едно е изпаднала в някакъв транс, но когато го чува да се доближава, обръща глава.