Мей държи в скута си един голям нож за месо.
На мътното сияние, хвърляно от мигащите светлини от другата страна на прозореца, ножът и ръцете ѝ са тъмни — тъмни от кръв. Сега Нико вижда, че цялата е покрита с кръв. По лицето и косата ѝ има тъмни петна. Става му лошо, сякаш всеки момент ще повърне.
— Мей — прошепва той, прегракнал и сломен. — Какво си направила, Мей?
Тя го поглежда право в очите в тъмното и отговаря:
— Не знам. Не си спомням.