Двамата с Нико бяха спорили по въпроса, преди да отидат на вечерята. Когато бавачката се обади и каза, че няма да може да дойде, Мей беше предложила да остане вкъщи с бебето — бездруго не ѝ се ходеше на рождения ден. Но Нико беше непреклонен.
— Не може просто да си останеш вкъщи — настоя той.
Когато тя не отговори нищо, добави:
— Добре ще ти се отрази да излезеш малко. Нали помниш какво каза докторът?
Цяла вечер се беше опитвала да реши дали последното изречение беше подло и заядливо или се бе опитал да ѝ помогне. Накрая беше склонила. Нико я увери, че ако вземат бебефона със себе си, ще могат да чуят всеки път, когато бебето промърмори или се събуди. Освен това щяха да я наглеждат на всеки половин час. Нищо лошо не би могло да се случи.
Вече е почти един през нощта. Дали да отиде да нагледа бебето или просто да накара Нико да си тръгнат? Тя иска да се прибере вкъщи и да си легне. Иска тази вечер да свърши.
Тя хваща съпруга си за ръката.
— Нико — подканя го тя, — трябва да тръгваме. Един часът е.
— О, не си тръгвайте още — казва Синтия. — Не е толкова късно!
Очевидно на нея не ѝ се иска празненството да приключва. Тя не иска Нико да си тръгва. От друга страна, не би имала нищо против само Мей да си тръгне.
— Може би не и за теб — отговаря Мей и успява да прозвучи леко остро, въпреки че е пияна. — Но аз трябва да стана рано, за да нахраня бебето.
— Горката — въздъхва Синтия и по някаква причина това вбесява Мей.
Синтия няма деца и никога не е искала да има. Двамата с Греъм са бездетни по собствено желание и това е още нещо, което необяснимо безпокои Мей.
Да накара Нико да си тръгне, се оказва трудна задача. Той сякаш е твърдо решен да остане. Истински се забавлява, но Мей започва да се тревожи.
— Само още едно — казва Нико, като се обръща към Синтия, и вдига чашата си, без да поглежда към жена си.
Настроението му през цялата вечер е необичайно приповдигнато — сякаш насила. Мей се чуди защо. Напоследък у дома той винаги мълчи. Но тази вечер е душата на компанията. От известно време Мей усеща, че нещо с него не е наред — само да можеше да ѝ каже какво. Но не ѝ казва почти нищо. Не я допуска до себе си. А може би се отдръпва от нея заради променливите ѝ настроения след раждането, така наречената следродилна депресия. Разочарован е от нея. А и кой не е? Тази вечер той очевидно предпочита компанията на прекрасната, жизнерадостна и бляскава Синтия. Може би му липсват дните без грижи около детето, когато излизаха и стояха до късно, пиеха колкото си искаха и спяха до насита — може би му липсват повече, отколкото си е давала сметка досега.
Мей проверява колко е часът и изведнъж губи търпение.
— Аз си тръгвам. Трябваше да нагледам бебето в един часа.
Тя се обръща към Нико и напрегнато добавя:
— Ти стой колкото искаш.
Нико я поглежда остро, очите му блестят. Изведнъж Мей си казва, че всъщност изобщо не изглежда пиян, но нейната глава е замаяна. Ще се скарат ли сега? Пред съседите? Наистина ли? Мей започва да се оглежда за дамската си чанта, посяга да прибере бебефона и едва тогава вижда, че все още е включен в контакта, така че се пресята да го издърпа от стената, докато осъзнава как през цялото време всички са вперили погледи в дебелия ѝ задник. Ами нека. Чувства как се съюзяват срещу нея, сякаш са решили, че им разваля удоволствието. Усеща как сълзите парят в очите ѝ, но не им позволява да потекат. Не иска да избухне в плач пред всички. Синтия и Греъм не знаят нищо за следродилната ѝ депресия. Няма да я разберат. Мей и Нико не са казвали на никого за това, дори на родителите на Мей. Или поне така си мисли Нико. В действителност Мей наскоро беше споделила с майка си. Майка ѝ няма да каже на никого, дори на баща ѝ. Мей не иска никой друг да знае, а подозира, че и Нико не иска да се разчува за това, въпреки че не го беше признавал на глас. Но цялото това преструване я изтощава и я кара да се чувства като някаква измамница.
Докато все още е с гръб към останалите, тя чува как Нико изведнъж се съгласява с нея.
— Права си — казва той. — Стана късно, трябва да тръгваме.
Мей се обръща и отмята косата от очите си. Усмихва се насила: