— Вие не пушите ли, госпожо Конти?
— Не, аз не. Но Синтия пуши — добавя Мей.
„Аз останах на масата за вечеря заедно с Греъм, нейния съпруг. Той не понася цигарен дим, а имаше рожден ден и аз си казах, че би било грубо да го оставя сам.“
После изневиделица тя допълва:
— Синтия цяла вечер беше флиртувала с Нико и на мен ми стана жал за Греъм, а освен това май се ядосах и на Нико.
— Разбирам — казва Расбак.
Той внимателно наблюдава съпруга, който изглежда потънал в отчаяние. Освен това е видимо притеснен и обзет от вина. Расбак се обръща към него:
— Значи малко след дванадесет и половина вие бяхте в задния двор на съседите. Имате ли представа колко време останахте там?
Нико безпомощно поклаща глава:
— Около петнадесет минути?
— Да сте видели или чули нещо?
— Какво имате предвид?
Съпругът изглежда в шок. Леко заваля думите си, когато говори. Расбак се чуди колко точно алкохол е изпил.
Следовател Расбак отвръща:
— Изглежда някой е отвлякъл бебето ви в промеждутъка между дванадесет и половина и 1:27. Вие сте бил в задния двор на съседите в продължение на няколко минути малко след дванадесет и половина.
Той наблюдава съпруга и го изчаква да осмисли казаното.
— Според мен не е особено вероятно някой да се опита да изнесе бебе през входната врата посред нощ.
— Но входната врата беше отворена — възразява Мей.
— Нищо не съм видял — казва Нико.
— От вашата страна на улицата зад къщите има алея — уточнява следовател Расбак.
Нико кимва утвърдително.
— Забелязахте ли някой да минава по тази алея през това време? Чухте ли нещо, някоя кола?
— Не… не мисля — казва Нико. — Съжалявам, нищо не видях и не чух.
Той скрива лице в ръцете си:
— Не обърнах внимание.
Следовател Расбак беше огледал района още преди да влезе вътре и да разпита родителите. Според него е малко вероятно — но не и невъзможно — непознат човек да изнесе спящо бебе през входната врата и да рискува да бъде забелязан. Почти всички къщи са залепени една за друга и са разположени в близост до улицата. Тя е добре осветена и по нея се движат прилично количество автомобили и пешеходци, дори късно вечерта. Затова му се струва странно — може би нарочно се опитват да го подведат — че входната врата е била отворена. Съдебните експерти в момента снемат отпечатъци от вратата, но нещо подсказва на Расбак, че по нея няма да открият никакви улики.
Задният вход изглежда по-обещаващ. Зад къщите от тази страна на улицата минава алея и повечето къщи, включително и тази на семейство Конти, имат гараж, който гледа към нея. Задните дворове са дълги и тесни, разделени с огради един от друг. Освен това отзад е сравнително тъмно; там няма улични лампи, както отпред. Нощта е тъмна, няма луна и гъсти облаци затулват звездите. Ако наистина е излязъл от задната врата на къщата, похитителят на детето е трябвало да прекоси задния двор, за да отиде до гаража, а оттам да стигне до алеята. Вероятността да бъде забелязан как изнася детето през задния вход и го занася до колата, която го чака в гаража, е значително по-малка от тази да бъде видян как го изнася през входната врата.
В този момент къщата, дворът и гаражът са подложени на щателно претърсване. Засега няма и следа от изчезналото бебе. Гаражът на семейство Конти е празен, а вратата му, която води към алеята, е намерена широко отворена. Въпросният двор от всички страни завършва с дървена ограда, която в горната си част е украсена с декоративна решетка, така че общата ѝ височина е около метър и седемдесет. Къщата на семейство Конти, както и тази на съседите, нямат веранда в задния си двор; задната врата на всяка от тях води право към двора. Съседският двор е застлан с каменни плочи, върху които тук-там са разпръснати плетени столове. Дори да е имало някой, който седи там, е възможно да не е забелязал нищо. Но не е съвсем сигурно. Което стеснява вероятния период на отвличането между часовете 00:45 и 1:27 сутринта.
— Бяхте ли седнали, докато пушехте? — пита Расбак.
— Да, бяхме седнали на столовете във вътрешния двор.
— Известно ли ви е, че сензорът ви за движение не работи?
— Моля? — казва съпругът изненадано.
— В задния си двор имате поставен сензор за движение и лампата би трябвало да светне, когато някой мине оттам, или по-точно, когато се приближи до задната врата на къщата. Известно ли ви е, че сензорът не работи?
— Не — прошепва съпругата.
Съпругът енергично поклаща глава:
— Не, аз… когато отидох да я нагледам, работеше — какво му има?
— Крушката е развинтена.