Расбак дава знак с очи на Дженингс и двамата излизат заедно от къщата, за да огледат колата. Съпрузите остават безмълвни на дивана, откъдето ги проследяват с поглед.
Мей изпитва смесени чувства към следователя. Струва ѝ се, че намеква нещо. Тя знае, че когато изчезне някоя омъжена жена, обикновено основният заподозрян е съпругът — значи сигурно важи и обратното. Но когато изчезне дете, дали се смята същото и за родителите? Едва ли е така. Кой би направил нещо лошо на собственото си дете? Освен това и двамата имат непоклатими алибита. Знае се къде са били, Греъм и Синтия ще потвърдят. Очевидно е, че няма как да са отвлекли и скрили собствената си дъщеря.
Тя си дава сметка, че в този момент кварталът се претърсва, полицаи тършуват из храстите край улицата, тропат по вратите на хората и ги измъкват от леглата им, за да ги разпитат. Нико е предоставил на полицаите скорошна снимка на Кора, направена едва преди няколко дни. На нея се вижда едно щастливо бебе, което се усмихва на камерата, с големи сини очи и рехави руси къдрици. Мей знае, че в някакъв момент тя и Нико ще трябва да говорят пред медиите — вероятно съвсем скоро, на сутринта. Трябва да се подготвят за това. Тя изпитва ужас от тази перспектива.
Мей е ядосана на Нико — иска ѝ се да му се разкрещи и да го обсипе с юмруци — но къщата гъмжи от полиция и не смее да го направи. А и всеки път, когато погледне бледото му печално лице, вижда как той се самообвинява. Тя си дава сметка, че няма да може да преодолее всичко това сама. Има нужда от него. Обръща се към Нико и ридаеща се отпуска на гърдите му. Ръцете му я обгръщат, притиска я силно към себе си. Тя усеща как той трепери, усеща болезнените удари на сърцето му. Казва си, че заедно ще преодолеят всичко това. Трябва да си върнат дъщерята.
Ако ли не, никога няма да му прости.
Следовател Расбак, облечен в своя тънък летен костюм, излиза през входната врата на дома на семейство Конти и пристъпва в горещата лятна нощ, следван неотлъчно от униформения Дженингс. Работят заедно от много години. И двамата са виждали много неща, които биха искали да могат да забравят.
Расбак вдига връзката с ключовете от колата и я разклаща. Дженингс кимва утвърдително. Двамата се отправят към улицата, на която плътно една зад друга са паркирани коли. Расбак натиска едно копче на дистанционното и фаровете на колата, която търсят, присветват срещу тях. Съседите вече са излезли на верандите си, облечени с пижами и летни хавлиени халати, и жадно наблюдават оживлението пред дома на Конти. Сега гледат как Расбак и Дженингс вървят към колата на семейството. Расбак се надява, че някой от живеещите на тази улица може да знае нещо, или е видял нещо.
Дженингс тихо се обажда:
— Какво мислиш?
Следователят отговаря също толкова тихо:
— Не съм оптимист.
Расбак си слага латексовите ръкавици, които му е подал Дженингс, и отваря вратата от страната на шофьора. Поглежда набързо вътре и после мълчаливо заобикаля откъм задната част на колата. Дженингс го следва.
Расбак отваря багажника. Двамата служители на реда поглеждат вътре. Багажникът е празен. И много чист. Колата е на малко повече от една година. Все още изглежда нова.
— Обичам миризмата на нов автомобил — казва Дженингс.
Детето не е вътре. Което не означава, че не е било там, макар и за кратко. Възможно е съдебните експерти да открият влакна от розово боди, ДНК от бебето — косъм, следи от лиги, а може би и кръв. Без труп ще му бъде трудно да състави обвинителен протокол. Но човек не слага бебето си в багажника на колата, в случай че има добри намерения. Намерят ли вътре каквато и да е следа от бебето, той ще се погрижи родителите да горят в ада вечно. Защото ако Расбак е научил нещо за близо двадесет години на тази служба, това е фактът, че хората са способни почти на всичко.
Известно му е, че бебето може да е изчезнало във всеки един момент преди вечерята в съседите. Все още не е разпитал родителите за подробностите около предния ден, все още не е установил кой, освен тях, е видял последен детето живо. Но ще разбере. Може би идва бавачка, която помага на майката, или чистачка, или съсед — някой, който да е видял детето живо и здраво предишния ден. Всичко това с включения бебефон, наглеждането през половин час, докато вечерят в съседите, изключения сензор за движение, отворената входна врата — възможно е цялата история да е просто умела измислица, внимателно изфабрикувана лъжа, която да им осигури алиби, за да прикрие следите им пред властите. Може да са убили бебето по всяко време на същия ден или дори по-рано — умишлено или случайно — да са го сложили в багажника и да са изхвърлили тялото, преди да отидат на рождения ден в съседите. Или ако все още са били в състояние да разсъждават трезво, дори не биха го сложили в багажника, а в столчето за кола. Едно мъртво бебе не би изглеждало много по-различно от едно спящо бебе. В зависимост от това как са го убили.