Расбак знае, че разсъждава като циник. Но невинаги е бил такъв.
Той се обръща към Дженингс:
— Нека кучетата да започват да душат за труп.
Четвърта глава
Расбак и Дженингс се връщат обратно в къщата. На влизане Расбак вижда Мей все така превита на две на дивана, захлупила лицето си с ръце. Нико не е до нея. Привлечен от мириса на прясно кафе, Расбак се отправя към кухнята. Нико е там, застанал до машината за кафе, и го чака да се свари. Той вдига очи, когато следователят влиза, после се обръща на другата страна, вероятно засрамен от очевидния си опит да изтрезнее.
Настъпва неловко мълчание. После Нико тихо задава въпрос, без да откъсва поглед от машината за кафе:
— Мислите ли, че ще получим искане за откуп?
За Расбак това е любопитен въпрос. На пръв поглед случаят по нищо не прилича на отвличане с цел откуп. Семейство Конти не са богаташи или поне по нищо не личи. Скоро може би ще се разрови по-обстойно във финансовите им дела. Към момента няма никакъв поглед върху финансовото им състояние. Не знае абсолютно нищо за тази двойка, освен че явно са оставили бебето си само, сега то е изчезнало, между тях двамата сякаш има някакво напрежение и съпругата изглежда страда от следродилна депресия. Към този момент той едва се е докоснал до върха на айсберга. Опитът му показва, че повечето двойки в подобна ситуация веднага решават, че детето им е отвлечено от някой перверзник, сексуален маниак; това е ужасът, който ги обзема изцяло. От друга страна, това дете е много малко, просто едно бебе.
— Очаквате ли искане за откуп? — пита Расбак.
Нико отговаря почти ядосано:
— Не знам какво да очаквам. За пръв път ми се случва.
Расбак усеща, че съпругът не го харесва. Нико вдига каната с кафе и започва да налива в три чаши върху кухненския плот. Следователят забелязва, че докато налива, ръката на мъжа трепери. Нико му предлага една от чашите и той я приема с благодарност.
— Заможни ли сте? — пита го Расбак.
Може би разполагат с пари, а той просто не ги вижда. Изглежда съпругът се опитва да му намекне нещо. Може би знае повече, отколкото му казва.
Но мигът отминава и Нико поклаща глава отрицателно:
— Не, не сме особено богати. Свързваме двата края, това е.
Съпругът излиза от кухнята и се връща в дневната с двете чаши кафе.
Расбак замислено го наблюдава как се отдалечава. Това не е първият му случай с отвлечено дете. Но такива случаи са най-неприятните. Най-малкото защото при тях винаги се шуми в медиите, а това само усложнява ситуацията. Пък и тези случаи почти никога не завършват добре.
Расбак си сипва от млякото и захарта, които са оставени за него, и се връща обратно в дневната с чашата кафе в ръка. Отново заема предишното си място срещу двамата съпрузи. Ръката на Нико трепери, докато поднася чашата към устата си. Мей просто държи своята в скута си, сякаш топлината, която излъчва, може да ѝ донесе някакво успокоение. Изглежда така, сякаш е вцепенена от потрес, или все едно в този момент не е съвсем с всичкия си.
Пожарната кола си е отишла заедно с мигащите светлини. Експертите от съдебния екип продължават да вършат работата си в къщата тихо и ефективно. Атмосферата в дома е унила, потисната. Отвън пресата вече започва да се събира. Сложната полицейска машина, която се активира, когато има изчезнало дете, вече се е задвижила. Всяка нова информация ще бъде докладвана директно на Расбак.
Той е изправен пред деликатна задача. Трябва да остави родителите с впечатление, че работи за тях и прави всичко възможно да открие изчезналото им бебе — което е така — но в същото време е наясно, че в повечето подобни случаи са отговорни именно родителите. А тук определено са налице фактори, които го карат да бъде подозрителен. Той обаче ще полага усилия, за да запази обективността си.
— Много съжалявам — започва Расбак. — Дори не мога да си представя колко ви е трудно.
Мей вдига поглед към него. Съчувствието кара очите ѝ мигновено да се напълнят с още сълзи.
— Кой би откраднал нашето бебе? — жално пита тя.