През май след седемнайсетия рожден ден на Кори те имаха дълга дискусия относно техниката на целувките — тема, по която тя бе напълно невежа — но когато Дъг, нетърпелив да демонстрира своите умения, се пробва, двамата се превиха от смях. Дъг я накара да сложи ръка на врата му, Кори избухна отново в смях, а той я притисна към себе си. Когато много нежно целуна ухото й, Кори се разсмя така силно, че удари носа му.
Все още се усмихваха, когато той я изпрати до къщата.
— Направи ми услуга — пошегува се Дъг, — ако някога кажеш на Адисън какво правихме днес, моля те, не споменавай моето име. Не искам да ми счупи ръката, все още тренирам футбол в колежа.
Те дори обсъждаха варианта да накарат Спенс да ревнува, за да забележи Кори, ала методите, които Дъг предложи, й се сториха твърде банални и очебийни, а целта — съвсем недостижима.
— Не мисля, че ще мога да накарам Спенс да ме ревнува с тези игрички — въздъхна Кори. — Искам той сам да ме пожелае.
— Все пак не излагай живота ми на опасност. Няма по-добър начин да накараш един мъж да изгуби разума си. Научи ли, че съм те целувал, спукана ми е работата. Повярвай ми — добави той. — Знам го от личен опит.
Кори го наблюдаваше как слезе от бордюра и се запъти към колата си. Думите достигнаха до съзнанието й и й хрумна брилянтна идея.
Все още стоеше на верандата, Дъг си бе тръгнал отдавна. Влезе в къщата, а планът вече бе уточнен до последния детайл.
Веднага щом Спенс се върна през юни, Кори уговори Даяна да убеди майка им да покани Спенс на вечеря в края на седмицата. Госпожа Фостър се съгласи.
— Спенс бе очарован от предложението — съобщи тя на цялото семейство, щом затвори телефона в кухнята.
— Младежът обожава здравословните домашни гозби — рече Роуз.
— Той винаги е възхитен от разговорите ни като баща и син за бизнес и правене на пари — добави убедено господин Фостър. — И на мен ми липсва.
— Трябва да довърша проекта за работилницата — възкликна Хенри. — Спенсър разбира от качеството на дървесината. Младежът трябваше да следва архитектура, а не финанси. Той обожава строителството.
Кори и Даяна се спогледаха заговорнически. Те не се интересуваха защо Спенс прие предложението, просто им бе необходим тази вечер, за да може Кори да го примами навън и да приложи блестящия си план. Задачата на Даяна се състоеше в следното; трябваше да се погрижи всички да отидат на кино след вечерята. Даяна бе избрала филм, който сестра й вече бе гледала, така че нямаше да прави впечатление, че тя ще си остане вкъщи.
Когато Спенс позвъни на вратата, Кори бе много напрегната. Като се опитваше да изглежда напълно спокойна, тя се усмихна и го посрещна. Кори седна срещу него на масата и скришом изучаваше как се е променил през изминалите месеци. Кестенявата му коса като че ли бе по-тъмна, мъжествените черти на лицето — по-изострени, ала ленивата му и спираща дъха усмивка си бе все същата. Всеки път, когато се смееше на шегите на Кори, сърцето й спираше да бие. Кори бе ходила на срещи четирийсет и шест пъти, откакто се бяха целунали във фоайето на Коледа, и въпреки че повечето от тях бяха с Дъг, шестмесечното й обучение и флиртове й се бяха отразили доста добре.
Сериозно мислеше върху това, докато Даяна поведе цялото семейство към колата, а Спенс взе спортното си яке, явно възнамеряваше също да си тръгне.
— Можеш ли да останеш още малко — попита Кори и се постара да изглежда леко разтревожена. — Имам нужда от… съвет.
Той кимна и се намръщи загрижен.
— Какъв съвет, херцогиньо?
— Не искам да говоря за това тук. Нека излезем навън. Вечерта е прекрасна, а и се притеснявам, че прислужницата ще ни подслушва.
Той тръгна с нея, взе спортното си яке и го преметна през рамо, а Кори отправяше молитви да има поне една десета от спокойствието му. Нощта бе благоуханна, за пръв път от доста време й липсваше влажността, която превръщаше летата в Хюстън в парни бани.
— Къде искаш да седнем? — попита той, когато подминаха две маси с чадъри и продължиха към басейна в края на моравата.
— Ето там. — Кори посочи към един шезлонг до басейна, изчака, докато той се настани, и смело приседна до него. Отметна глава назад и погледна към звездите, като отчаяно се опитваше да събере кураж. Нарочно мислеше само за коледната целувка и за нежността в очите и в гласа му. Той бе почувствал нещо специално онази нощ. Тя бе сигурна. Сега трябваше само да му припомни това чувство.
— Кори, какво искаш да кажеш?
— Ами, малко ми е трудно да ти обясня — рече и нервно се изсмя. — Не мога да попитам майка ми, защото ще се ядоса — добави. — Не искам да говоря за това и с Даяна. В момента се вълнува, че ще учи в колеж от тази есен. — Кори го погледна скришом. Той я наблюдаваше с присвити очи. Тя си пое дълбоко въздух и изплю камъчето: — Спенс, спомняш ли си, когато ме целуна на Коледа?