— Какво… точно… ти трябва да знаеш? — попита той.
— Искам да ми кажеш как да позная, когато нещата излизат извън контрол.
Разкъсван от несигурност, Спенсър затвори очи:
— Ще ти кажа основните симптоми — промърмори, — но си мисля, че ти вече ги знаеш, по дяволите!
Кори ококори очи и невинно изрече:
— Ако ги знаех, щях ли да питам сега?
— Кори, просто е абсурдно да седя тук с теб и да ти описвам с подробности всеки етап от целувката.
Тя хвърли въдицата и се приготви за улов:
— Можеш ли да ми покажеш?
— Не, полудя ли! Но поне ще ти дам някои добри съвети. Първо, срещаш се с неподходящи момчета, ако всички те искат повече, отколкото ти си готова да дадеш.
— О, предполагам, не съм обяснила както трябва. Това, което исках да кажа, е, че може би аз оставям погрешно впечатление. Може би проблемът е в начина, по който ги целувам.
Спенс падна в капана.
— И как, по дяволите, ги целуваш? — попита той разярен. — Няма значение — добави и рязко се облегна назад.
Кори сложи ръце на раменете му и нежно го дръпна напред.
— Сега, не изпадай в истерия — изрече тя. — Просто се отпусни.
Усети напрегнатите му рамене, сякаш бе на терена и се приготвяше да посрещне топката. Днес бе поел пас, който нито очакваше, нито искаше, и за съжаление наоколо нямаше друг, на когото да го подаде.
Мисълта я накара да се усмихне и очите му се присвиха: Кори се почувства превъзходно, самоуверена, тъй като тя режисираше пиесата. Почувства се щастлива.
— Спенс — рече тя. — Просто ритни топката. Толкова е лесно.
Шегичките й и желязното й спокойствие го раздразниха още повече:
— Не мога да повярвам, че искаш да направя това!
Кори спусна клепачите си и го погледна предизвикателно.
— Кого другиго да помоля? Може би трябва да накарам Дъг да…
— Добре, ще ти покажа — прекъсна я рязко той. Коляното му все още се опираше в хълбока й, като не й позволяваше да се приближи към него.
— Можеш ли да си преместиш крака?
Той пусна левия си крак на земята, без да мърда тялото си. Кори се нагласи по-близо до него.
— Сега какво? — попита той, ръцете му бяха упорито скръстени на гърдите.
Кори имаше готов отговор точно за такъв въпрос:
— Сега, представи си, че си Дъг…
— Не искам да съм Джонсън — отвърна Спенс огорчен.
— Добре, представи си, че си някой друг, но спортист, нали?
— Добре — процеди той. — Сега аз съм най-готиният спортист.
Кори изчака Спенс да се протегне за нея, да направи нещо.
— Можеш да започнеш веднага, щом си готов — каза тя, когато той не се помръдна.
— Защо аз трябва да започна? — възмути се Спенсър.
Кори погледна смутеното му лице и за малко да избухне в смях. Вечерта бе започнала с надеждата тя да осъществи най-съкровената си мечта — Спенс да я целуне истински. Тя бе неуверената и нервната. Сега сякаш двамата си бяха разменили ролите — Спенсър бе загубил самообладание, а тя му се наслаждаваше.
— Ти трябва да започнеш — рече тя, — защото по този начин се правят… тези работи. — Когато той не се помръдна отново, тя се престори на угрижена. — Знаеш ли как да започнеш?
— Мисля, че да — смутолеви той.
— Защото, ако не си сигурен, мога да ти помогна. Повечето момчета…
Кори прекъсна абсурдното си обяснение, тъй като забеляза как възмущението му изчезна и очите му засияха от възбуда. Явно се забавляваше.
— Какво правят повечето момчета? — попита той ухилен и я притисна към гърдите си. — Така ли започва Джонсън?
Той се наведе към нея и Кори си помисли, че ще получи страстна целувка, която ще я накара да се разтрепери цялата. Ала Спенс я целуна бързо и непохватно и тя поклати отрицателно глава.
— Не? — пошегува се той. Прегърна я силно и нежно захапа ухото й. — А това как беше?
Спенс се шегуваше, както забеляза Кори. Тя си помисли, че може би само това можеше да получи. Не искаше идеалният й план да се провали, ала не можеше да престане да се смее, докато Спенсър имитираше как нещастният Дъг Джонсън се опитва да се възползва от нея.
— Обзалагам се, че тази техника му е любимата — рече той и започна да я целува, като нарочно удари носа й. — А?
Кори се заливаше от смях. Опря челото си на гърдите му и кимна.
Той я хвана за брадичката, вдигна лицето й и потри нос във врата й, сякаш бе малко кученце.
— Моля те, уведоми ме, когато те подлудя от страст.
Кори се смееше неудържимо.
— Страхотен ли съм? — попита той и продължи да се гали в нея.
Очите й бяха насълзени. Тя го погледна и поклати глава.
— Ти си направо страхотен… но просто не си… Дъг.