Спенсър се ухили. В този интимен момент, когато той бе обвил ръце около раменете й и й се усмихваше, Кори се почувства напълно уверена. Жива. Спокойна. Както и той — знаеше го със сигурност. Също така бе убедена, че той ще я целуне отново и че с шегите са приключили.
Без да откъсва поглед от лицето й, Спенс повдигна брадичката й и бавно се наведе към нея.
— Време е — рече тихо и приближи устните си към нейните — да погледнем на проблема от биологична гледна точка.
При допира на устните му тялото на Кори се скова. Той очевидно усети реакцията й, тъй като леко се отдръпна и започна да я целува по страните, докато тя изстена.
— За да получим точните данни… — Устните му бавно се сведоха към нейните… — и двата субекта трябва… — устните му оставиха влажни следи по кожата й — да участват в… — Той отдели устни от ухото й, ръката му погали шията й и намести главата й по-близо до себе си — в експеримента.
Целуна я бавно, настоятелно, като постепенно увеличаваше натиска и предразполагаше Кори да разтвори устните си. Когато тя стори това, той не след дълго я накара да загуби представа за реалността. Кори плъзна ръце по гърдите му. Искаше да почувства езика му, да изпита максимално удоволствие.
Пръстите му се заровиха в косата й, махнаха шнолите в нея и изведнъж поток от руси кичури ги обгърна като воал. Всичко излезе извън контрол. Тя го целуваше ненаситно, играеше си с езика му. Беше настоятелна, страстна и нежна.
Ръцете му обгърнаха гърдите й, Кори се притисна още по-близо към него, впи нокти в гърба му, тялото й сластно се допираше до нарастващата му възбуда, ръцете му обгърнаха хълбоците, като я притискаха все по-силно и накрая се намести върху нея.
Години бе жадувала за него и макар че нямаше много опит, Кори отвръщаше със страст на безкрайните му и хипнотизиращи целувки. Ръцете й галеха стегнатите му гърди, проучваха всяка извивка, всеки мускул. Кори започна да целува цялото му тяло, смело завладяваше мъжа, чиито дълги пръсти галеха гърдите й, изтезаваха я, измъчваха я. Времето престана да съществува за нея, желанието й стремително нарастваше, чувствителната му уста жадно пиеше от нея все по-настоятелно… Спенс разтвори краката й с коляното си, ръцете му… застинаха.
Той откъсна устни от нейните и се изправи толкова рязко, че Кори беше поразена.
Изражението на лицето му бе отвратително.
Беше смръщил вежди, потресен от стореното. Не откъсваше поглед от телата им. Осъзна, че ръката му все още лежи на гърдите й, и рязко я отдръпна. Погледна я така, сякаш се срамуваше от самата нея. Обвинителният поглед се премести към лицето й и гневът му премина в шок.
Кори изпита радост и надежда. Той бе изгубил контрол и това никак не му харесваше. Спенс никога не си бе представял, че тя ще е способна да стори това, ала тя го накара да се самозабрави. Точно така. Изпълнена с гордост и любов, удовлетворена, Кори бегло се усмихна, ръката й все още бе на гърдите му.
— Е, как бях?
— Зависи какво се опитваше да направиш? — рязко изрече Спенс.
Тя се изправи на лакти, бе толкова щастлива, че го бе накарала диво да я пожелае, че нищо не можеше да помрачи радостта й.
— И така, след като вече свършихме с демонстрациите — пошегува се тя, — ще можеш ли да ми кажеш в кой момент нещата излязоха извън контрол?
— Не — отвърна той и седна до нея.
Кори се наслаждаваше на ситуацията, усмихвате се най-невинно.
— Но ти трябваше да забележиш кога настъпва моментът. Какво точно правя аз. Да опитаме ли още веднъж?
— Никакви опити повече. — Той се изправи. — Баща ти ще ме подгони с пушката, ако разбере какво се случи тази вечер, и с пълно право.
— Нищо не се случи.
— Ти така ли наричаш „това“. Не се учудвам защо момчетата се държат така с теб.
Тя тръгна след него, като се опита да изглежда дълбоко засегната.
— Значи нещата при нас излязоха извън контрол, така ли?
— Не са излезли извън контрол. Това не може да се случи.
ПЕТА ГЛАВА
Той си тръгна и Кори го видя отново едва в Деня на благодарността. Когато семейството му дойде в къщата им, тя имаше чувството, че не е постъпила правилно. Ала какво да направи, като животът й зависеше от това. Освен това, ако целувките й не му въздействаха, той нямаше да е толкова неспокоен.
Даяна бе склонна да се съгласи и Кори отново я помоли да й помогне да осъществи мечтата си, най-голямата в живота й. Новият план бе следният: по време на гостуването на Спенс и семейството му да изглежда тъжна. Веднага щом забеляза, че той обърна внимание на настроението й, Кори го остави във всекидневната е Даяна. Скри се в ъгъла, за да види как се развиват събитията.