— Горката Кори — рече Даяна.
— Какво й е? — веднага попита Спенсър и сърцето на Даяна се сви при загрижения му вид.
— Тя очакваше с нетърпение коледните танци. Това е най-важното събитие през целия семестър. Тя е в групата по украса. Купи си роклята преди месеци…
— Какъв е проблемът?
— Проблемът е, че Дъг Джонсън трябваше да я придружи — той е във футболния отбор на Бейлърс, — ала днес сутринта й се обади и я уведоми, че семейството му ще празнува коледните празници на Бермудските острови. Те са твърдо против той да остане тук. Чувствам се ужасно заради Кори.
— Може би е по-добре да не излиза с футболисти. Знаеш ли какви са те, опитват се да притежават всяко момиче, като, разбира се, му отделят няколко часа от ценното си време.
— Ти също беше футболист — засмя се Даяна.
— Точно затова знам това, което току-що казах.
— Работата е там, че тя не може да отиде. Танците са много важно тържество, особено ако ти е последната година в гимназията.
— Защо не помоли някой друг да я придружи? — предложи той объркан и смутен, че Даяна споделя този проблем.
— Кори има много приятели, но те вече са заети.
На Кори й се стори, че минаха часове, преди той да каже:
— Искаш да кажеш, че трябва аз да я придружа?
— Ами това зависи от теб. — Даяна се изправи, излезе от стаята и докато се разминаваше със сестра си в трапезарията, се поздравиха мълчаливо за успеха. Кори почти бе влязла във всекидневната, когато се усети, че се хили като идиотка, и се опита да изглежда като мъченица. Спенс дори не я погледна, облече якето си и тръгна към вратата.
— Майка ми си идва за Коледа — каза.
— Това е чудесно.
— С нетърпение чакам да я видя — продължи той и малко се засрами от проявата на сантименталност. — Работата е там — добави рязко, — че не съм я виждал от три години. Даяна ми обясни, че нямаш кавалер за коледните танци. Аз ще съм в Хюстън и ако нямаш нищо против старец като мен да ти бъде кавалер, ще дойда да те взема. Ако дотогава не намериш друг кандидат.
Кори едва не припадна от радост, но запази самообладание и отвърна:
— Много мило от твоя страна.
— Сега пътувам за Далас. Кажи ми кой ден да дойда, за да те придружа.
— О, добре — рече Кори. — Още сега мога да ти кажа. Танците са на двайсет и първи. Можеш ли да ме вземеш в седем?
— Разбира се. А ако се появи по-подходящ кандидат, ми се обади. Той закопча якето си, стъпи на първото стъпало и се обърна.
Кори се опита да се държи колкото се може по-зряло:
— Ти си истинско съкровище, Спенсър.
В отговор той я погали по брадичката, сякаш бе шестгодишна.
ШЕСТА ГЛАВА
На двайсет и първи декември в седем часа Кори слезе по стълбите в турскосиня копринена рокля и сини обувки с високи токчета. Не изглеждаше, а и не се чувстваше като дете. Тя се бе превърнала в жена, очите й блестяха в очакване и бяха изпълнени с любов. Пепеляшка на път за бала наблюдаваше през прозореца на всекидневната кога ще дойде принцът на мечтите й.
Принцът закъсняваше.
Когато стана осем без петнайсет, Кори позвъни в тях. Знаеше, че баба му възнамерява да се върне от Скотсдейл утре и е пуснала прислугата в отпуска за Коледа. И така, когато никой не отговори, Кори бе убедена, че Спенс пътува към тях.
Когато не дойде и в осем и петнайсет, баща й любезно предложи да отиде до къщата му и да провери защо Спенс се бави, да не би да има някакъв проблем.
Изпълнена с подозрение и лоши предчувствия, тя изчака баща си, напълно убедена, че само смърт или сериозна болест могат да попречат на Спенс да удържи на обещанието си. Господин Фостър се върна след двайсетина минути. Беше ядосан и Кори разбра, че новините са лоши. Много лоши. Баща й говорил със семейния шофьор, който живееше в апартамента над гаража, и той му казал, че Спенсър е решил да не идва за празниците. Според него майката на Спенсър, която всички очакваха да се прибере за Коледа, заминала за Париж и по тази причина бабата на Спенсър решила да остане в Скотсдейл за новогодишните празници.
Кори изслуша обяснението, като се задушаваше от мъка и се бореше с напиращите сълзи. Неспособна да понесе състраданието и възмущението на семейството си, тя се качи в стаята си, съблече красивата си рокля, която бе избрала толкова внимателно, за да го впечатли. През следващата седмица скачаше всеки път, щом телефонът звъннеше, убедена, че той ще се обади, за да обясни и да се извини.
До Нова година не й се обади. Кори взе синята рокля от гардероба и внимателно я сложи в кутия, махна всяка негова снимка от стените и огледалата.
След това слезе във всекидневната и се обърна към цялото семейство с молбата никога да не споменават за Спенсър в нейно присъствие. Тя бе чакала твърде дълго, бе крайно възмутена и разочарована и не желаеше да го вижда до края на живота си. Все още разгневен заради страданието, което Спенсър причини на Кори, господин Фостър не се съгласи. Той заяви, че на Спенсър му се разминава доста леко и че заслужава да се бичува, поне с думи, ако не физически. Кори спокойно отвърна, че не би искала той да узнае, че го е чакала толкова дълго, че се е притеснявала и е страдала.