— Нека си мисли, че съм отишла на танците с друг — твърдо изрече.
Господин Фостър продължаваше да спори. Като баща на Кори щеше да му достави изключително удоволствие „да каже две-три приказки на този младеж“. Майката на Кори сложи ръка на рамото му и заяви:
— Гордостта на Кори е по-важна и е по-добре да я послушаме.
Даяна също беше ядосана на Спенсър, но беше съгласна с Кори.
— Аз също бих искала да му дам добър урок, татко, ала Кори е права. Не бива да казваме нищо, което да го накара да си мисли, че е бил толкова важен за нея.
На следващия ден сестра й дари прекрасната синя рокля с благотворителна цел. Изгори всички снимки.
Остави само тези в огромните красиви албуми, които държеше под леглото си. Сложи албумите в голям кашон и ги качи на тавана, като реши един ден да извади снимките и да използва албумите и рамките за по-подходящи цели.
Когато си легна вечерта, Кори не заплака, не си позволи дори и за миг да мечтае за Спенсър Адисън. Тя изхвърли от живота си не само снимките му, но и загърби прекрасното си и изпълнено с нереални мечти детство.
След това съдбата й предостави две възможности да види Спенсър: първата бе на погребението на баба му през пролетта и другата — на сватбата му за млада нюйоркчанка през лятото. Кори беше на погребението заедно с цялото си семейство, но когато отидоха да изкажат съболезнованията си на Спенсър, тя нарочно се изгуби сред тълпата. Загледана в украсения с цветя ковчег, Кори си взе сбогом с възрастната жена, по страните й се стекоха сълзи. След това си тръгна.
Нито тя, нито семейството й присъстваха на сватбата му, която се състоя в Хюстън, където живееха бабата и дядото на младоженката.
През първата брачна нощ на Спенс тя направи точно това, което замисляше от известно време: спа с Дъг Хейуърд.
За нещастие младият мъж, на когото позволи да отнеме девствеността й, бе по-скоро приятел и довереник, отколкото любовник. Кори се опита да излекува раненото си сърце в непохватната му прегръдка.
След време тя съвсем забрави за Спенсър. Съществуваха други, по-хубави неща, върху които да се съсредоточи, да очаква и да празнува.
Фостърови бяха известни из целия щат. Всички членове на семейството споделяха еднакви интереси — градинарство, готварство, занаятчийство и както изглеждаше, Мардж Крамбейкър бе най-голямата им приятелка, тъй като продължаваше да пише статии за тях. Когато Кори бе в първи курс на колежа, редакторката на „Домът и градината“ видяла статия във вестника, посетила семейството, присъствала и на тържеството им по случай Четвърти юли, след което решила да създаде рубрика и да я нарече „Забавление в стил Фостър“.
Когато излезе броят на списанието, в него бяха публикувани снимки на сервизите на баба й — порцеланът, който лично Роуз бе изрисувала, ръчно изработените й рогозки, прекрасната украса с цветя, която бе дело на Кори и майка й. Също така бяха показани и някои от любимите ястия на семейството, снимките бяха с изключително качество и всичко бе описано с подробности, бяха включени рецепти и съвети как да се отглеждат подправките и билките, плодовете и зеленчуците, които се използват за направата на гозбите. Накрая майката на Кори се опита да изрази как се чувства:
„Аз мисля, че удоволствието да организираш тържество, да приготвиш вкусно ястие, да се грижиш за градината, да обзаведеш стая, идва от това, че го правиш с хората, които обичаш. Изпитваш истинско удовлетворение от усилията, които си положил, независимо колко големи са били те.“
Статията завършваше с „Идеалът Фостър“.
По-късно много други списания се свързаха с тях и ги молиха за статии и снимки, като заплащането бе много добро. Майка й, баба й и дядо й даваха идеите, Даяна се зае да напише статиите, а Кори правеше снимките.
В началото бе нещо като семейно хоби.
Робърт Фостър почина внезапно пет месеца след голямата криза на борсата през 1987. Когато адвокатът и счетоводителят му обясниха подробно финансовото състояние на семейството, те разбраха защо е бил толкова напрегнат и зает през последната година. За да ги защити, им бе спестил доста проблеми. Така че семейното хоби се превърна в бизнес и им помогна да оцелеят. Статиите на Мардж Крамбейкър бяха направили Мери Фостър звезда — най-известната домакиня в Хюстън, ала след смъртта на Робърт това вече нямаше значение за никого, особено пък за скърбящото семейство.