СЕДМА ГЛАВА
Самолетът, с който пътува Кори, закъсня с два часа. Беше около шест часът, когато таксито зави по глуха уличка. Наоколо имаше истински палати, построени в началото на века. Спенс живееше в края на улицата, домът му бе най-големият дворец наоколо.
Сградата беше U-образна, триетажна, истинско произведение на изкуството, с изключителни архитектурни качества и огромни бели колони, които се извисяваха и образуваха арка пред входа. Независимо какво си мислеше за Спенсър Адисън, Кори се влюби в къщата му от пръв поглед. Моравата беше оградена с висока желязна ограда. Алеята водеше към богато украсена порта, която се отвори автоматично веднага след като шофьорът изрече името й по интеркома. Икономът отвори входната врата и Кори беше поразена от гледката — осмоъгълно фоайе, високо повече от два метра, с мраморни бледозелени колони. То бе подходящо за красиви жени с бални рокли, скъпи кожи и отрупани с бижута, а не за модерни делови дами в тъмни костюми. Да не говорим за фотографка, навлякла турскосиня копринена риза и бял панталон от габардин. Ако съдеха по бижутата, никога не биха я пуснали през входната врата, дори и с огромната златна гривна на ръката й и златните обици с тюркоази. Разбира се, те бяха истински и висококачествени, ала това си бе бална зала за изумруди и рубини.
— Бихте ли ми казали къде да намеря екипа на списание „Прекрасен живот“? — попита Кори иконома, като приближиха главното стълбище.
— Мисля, че с в задната градина, госпожице Фостър. Ако желаете, мога да ви придружа дотам и да отнеса багажа в стаята ви.
Кори гореше от нетърпение да провери как върви работата и веднага прие предложението на иконома.
Почти всички стаи покрай които минаха, бяха украсени за сватбата.
Можеше да разпознае работата на майка си в трапезарията. Масата, за четирийсет души бе подредена с изящен порцелан и ръчно изплетени дантелени покривки. Несъмнено почеркът на семейство Фостър щеше да се забележи чрез оригиналната украса на трапезата в деня на сватбата. Щяха да сложат цветя в средата на масите, като аранжиментът им щеше да бъде уникален и всяка дама на сватбата щеше да ги отнесе у дома си — бе пояснила госпожа Фостър в „Прекрасен живот“. Цветята щяха да са символ на уважение и обич от страна на домакинята.
Госпожа Фостър бе в задната градина, опиянена от гледката на кристалната синя вода и залеза, обагрен в розово и златно, като междувременно напътстваше четирите помощници, които сестрата на Спенсър бе наела, бабата на Кори стоеше до нея, и раздразнено отпращаше асистентките и се суетеше около цветята и украсата.
Кори се приближи и прегърна баба си и майка си.
— Е, как върви? — попита тя.
— Всичко е по план — отвърна майка й и я целуна по бузата.
— Пълна бъркотия! — възкликна възмутено баба й. Годините не я бяха променили. Бе станала само малко по-рязка и раздразнителна, но лекарят бе казал, че това често се наблюдава при по-възрастните. Тя винаги казваше истината, дори и да боли. Без лоши чувства, разбира се.
— Анджела, майката на булката, си вре носа навсякъде. Истинска досадница!
— А булката, как е тя? — попита Кори, като нарочно не се поинтересува за Спенсър.
— О, тя е голяма сладурана — рече баба й. — И красавица. Казва се Джой. Не съм виждала по-тъпо момиче от нея, да ти кажа честно — добави и даде напътствия на една от помощничките.
Кори потисна смеха си и погледна през рамо, после се спогледаха заговорнически с майка й, която малко притеснена изрече:
— Знам колко е важно да отразяваш такива важни събития в списанието, но баба ти направо се преуморява. Вече не може да се справя с напрежението.
— Знам — рече Кори, — но тя винаги настоява да участва. — Тя погледна към суматохата наоколо. — Ще стане невероятно.
— Кажи го на майката на булката, защото ще ни подлуди. Горкият Спенс. Ако не направи нещо, за да усмири Анджела, въобще не ми се вярва сватбата да се състои. Сестра му постоянно ни се пречка и се оплаква. Прилича на разярен териер. Тя реши да направи сватбата на Джой тук, също така и ние да се погрижим за това грандиозно събитие, а Спенс покрива всички разходи. Даяна бе права: той не се оплаква за нищо, а Анджела не спира.
— Чудя се защо ли той плаща, след като се предполага, че съпругът на Анджела е немски аристократ със заможни роднини.
Госпожа Фостър се наведе и взе огромен лист хартия.
— Според това, което ми каза Джой, а тя е като латерна — във вените на господин Рихард тече синя кръв, ала той няма наследство. Или поне не притежава парите, с които разполага Спенс, а и като се замислиш, Анджела и Джой са единственото му семейство. Баща му се ожени повторно още докато Спенс бе бебе и не се интересуваше от него, а докато майка му бе жива, бе толкова заета с партита и забавления, че не й оставаше време за собственото й дете. Господин Рихард не е истинският баща на Джой. Баща й е вторият съпруг на Анджела. Или май бе третият. Както и да е, според Джой Спенс плаща сватбата, защото сестра му мисли, че е много важно Джой да бъде омъжена както подобава на доведена дъщеря на немски аристократ.