Кори се изсмя над проблемите на богатите с неизброими бракове:
— А младоженецът?
— Ричард? Не знам много за него. Не съм го видяла още, а и Джой не говори много за бъдещия си съпруг. Тя прекарва повече време с един от помощниците ни, Уил. Предполагам, че се познават отдавна и като че ли се забавляват, когато са заедно. Между другото, видя ли Спенс вече?
Кори поклати глава и отметна косата от челото си.
— Сигурна съм, че ще се сблъскаме рано или късно.
Госпожа Фостър кимна към група от трима души:
— Това са господин и госпожа Рихард и Джой. Вечерята е след два часа. Мисля, че е добра идея да ги поздравиш и да се качиш да разопаковаш багажа си. През следващите два часа ще бъде спокойно, а после ще настане суматоха, която ще свърши след три дни.
— Чудесно. Трябва да се обадя по телефона преди вечеря.
— Между другото — добави майка й, — двете с баба ти ще вечеряме в малката стая до кухнята, а не в трапезарията със семейството.
— Да не искаш да кажеш, че Спенсър се отнася с нас като с прислуга? — изненада се Кори.
— Не, не, не — засмя се госпожа Фостър. — Ние предпочитаме да вечеряме в кухнята. Повярвай ми, по-приятно с там. Освен ако не искаш да слушаш глупавите разговори на господин и госпожа Рихард и техните приятели, които също са поканени на сватбата. Джой обикновено се храни с нас в кухнята. И на нея й харесва там.
Госпожа Фостър бе описала Анджела като териер, но Кори не се съгласи, след като се запозна с тримата. С късо подстриганата си платиненоруса коса и кафяви очи Анджела бе екзотична и елегантна — и изнервена — като руска хрътка. Съпругът й Питър приличаше на доберман — темпераментен, лъскав и надменен като истински благородник. Джой беше… Джой беше сладък кокершпаньол с вълниста светлокафява коса и топли кафяви очи. След като се запознаха с нея, хрътката и доберманът нападнаха майка й и я отвлякоха някъде, за да й покажат нещо, което не са харесали във всекидневната, като оставиха Кори сама с Джой.
— Ще ти покажа стаята — предложи любезно осемнайсетгодишната Джой.
— Ако си заета, ще попитам иконома къде е, не се притеснявай.
— О, за мен ще бъде удоволствие — отвърна момичето, — с нетърпение очаквах да се запозная с теб. Семейството ти е прекрасно.
— Благодаря. — Кори бе поразена от искреността и естественото й поведение. Тя гореше от ентусиазъм да научи колкото се може повече за Кори, отколкото да говори за себе си и предстоящата сватба.
Тръгнаха по каменния под на терасата, пред тях се разтвори френска врата и се откри главозамайваща морска гледка. Кори се запъти към стаите в края на терасата, ала Джой зави надясно и я повика:
— Ела насам. Тъкмо няма да се сблъскаме с чичо Спенс.
Кори замръзна на мястото си, възнамеряваше да убеди Джой да тръгнат по другия път, но бе твърде късно. Спенсър Адисън се разхождаше на терасата към стълбите, които водеха към страничната градина, и въпреки че не бе видяла лицето му, нямаше начин да го сбърка.
Той я забеляза и също се спря. На загорялото му от слънцето лице се появи усмивка. Пъхна ръце в джобовете си и зачака Кори и Джой да се приближат. Преди време точно тази усмивка караше сърцето на Кори да спира, сега усети това вълнение съвсем бегло. На трийсет и четири години, със спортни сиви панталони и бяла риза с навити ръкави, Спенс все още изглеждаше поразително красив и сексапилен, както когато бе на двайсет и три.
Докато се приближаваха, усмивката му ставаше по-широка и неустоима, а когато заговори, гласът му бе по-плътен и интимен откакто го помнеше:
— Здравей, Кори — каза той, извади ръцете от джобовете и ги разтвори за прегръдка.
Кори му отвърна с лека усмивка, сякаш срещаше познат, който не е виждала от години — приятелска мила усмивка, нищо лично.
— Здравей, Спенс — отвърна и му подаде ръка. Никакви прегръдки.
Спенсър разбра намека и въпреки това задържа ръката й по-дълго отколкото трябваше, докато тя я издърпа.
— Виждам, че вече си се запознала с Джой — рече той, като насочи разговора към племенницата. Обърна се към нея с лек укор: — Мислех, че се бяхме разбрали да ми кажеш, когато пристигне Кори.