— Аз пристигнах току-що — отвърна тя. Преди време при мисълта, че той иска да я види или гори от желание да я посрещне, щеше да е на седмото небе от щастие. Сега бе по-зряла и по-мъдра, имаше прекрасна професия. Каза си да запомни тази тяхна среща и никога да не забравя, че Спенсър винаги е бил чаровен и сексапилен, ала нищо повече. Погледна часовника си: — Моля да ме извините, трябва да се обадя тук-там преди вечеря. — Реши да откаже Спенсър от намеренията му и се обърна към Джой: — Имаш ли нещо против да ми покажеш къде е стаята ми?
— О, с удоволствие ще ти я покажа — отвърна щастливо Джой. — Знам точно къде е.
Кори кимна учтиво към Спенс и тръгна по стълбите след Джой, като остави младия мъж сам на терасата. Той я наблюдаваше, докато Кори се изкачваше. Тя знаеше това, тъй като виждаше отражението му в стъклените врати на кабинета му, ала не се развълнува особено. Кори контролираше всичко, почувства се толкова горда от тази мисъл. Не можеше да отрече лекото треперене и нервността си, когато го видя за пръв път тук, или пък ускорения си пулс, когато той й се усмихна и взе ръката й, ала реши, че това е съвсем естествено. Преди време той я вълнуваше до такава степен, че нямаше начин да е забравила всичко.
Джой я поведе през фоайето към стълбище с орнаменти от ковано желязо. Стълбите водеха към просторна галерия. Наоколо се извисяваха огромни колони.
Те се насочиха към верандата и стигнаха до двойна врата. Докосвайки величествените месингови брави, Джой призна с усмивка:
— Родителите ми искаха да настанят тук приятелите си, ала чичо Спенс каза, че тази стая е запазена за теб. — Тя отвори вратата и влезе, като остави Кори да разгледа всичко и търпеливо чакаше реакцията й.
Кори остана като поразена.
— Нарича се „Апартаментът на херцогинята“ — поясни Джой.
Загубила ума и дума, Кори бавно влезе в огромната стая и си помисли, че се намира в летния дворец на някое кралско семейство. Апартаментът бе в бледосиньо и златисто. Над леглото имаше златна корона, за която се захващаха завеси от светлосиня коприна и се спускаха от двете страни на леглото. С изкусно завити къдрици падаха върху килима в същия тон. Кувертюрата бе плътна, от сатен, а таблата на леглото — аркообразна и с позлатени краища.
— Нарича се така, защото някогашният собственик на къщата е имал дъщеря, която станала херцогиня на Клеймор, след като се омъжила. Винаги, когато идвала тук, използвала тази стая и оттогава се нарича „Апартаментът на херцогинята“.
Кори не можеше да се съсредоточи върху думите на Джой. Завесите на прозорците бяха от синя коприна във вид на гирлянди, с позлатени краища.
— Когато чичо купи къщата преди няколко години, той я реставрира така, че да изглежда недокосната от времето.
Кори излезе от опиянението си и се обърна към Джой:
— Невероятно е. Виждала съм подобни стаи в списанията, в най-красивите дворци в Европа.
Момичето кимна и добави с усмивка:
— Чичо Спенс ми каза, че те наричал херцогиня, когато си била на моите години. Вероятно затова запази тази стая за теб.
Тези думи промениха отношението й към Спенс. Като млад мъж той бе непростимо сляп за чувствата й, ала може би сега бе помъдрял. Отново очакваше прекалено много от него, възхваляваше го заради един малък жест…
— Вечерята е в осем. Ще се видим тогава — с тези думи Джой си тръгна.
ОСМА ГЛАВА
Неуверена и намръщена, Кори се оглеждаше критично в огледалото. Костюмът, който бе облякла, бе с тесни черни ръкави. Сакото беше украсено отпред с позлатени гайки. Под него носеше изрязано бюстие с гол гръб, Полата беше тясна и дълга до глезените. Не беше сигурна обаче дали не е прекалено официален за вечеря в кухнята, или пък твърде обикновен за тази къща. Въпреки това щеше да впечатли Спенс… Спенс.
Възмутена, че дори бе помислила как ще реагира той, тя обу сандали с нисък ток, сложи златните си обици с форма на дискове и златната гривна, която бе носила и през деня. Пристъпи към вратата, а после се върна назад към огледалото, за да провери как изглежда. Тази вечер бе разпуснала косата си; вече не се притесняваше, че Спенсър ще я помисли за твърде малка. Като че ли имаше нужда от още червило, реши тя и набързо сложи един пласт. Погледна към часовника си и не можеше да повярва, че закъснява толкова много. Беше осем и петнайсет. Отне й два пъти повече време да се приготви за тази вечер, отколкото за „Балът на орхидеите“ в Хюстън. Ядосана на себе си, тя се насочи към вратата.
Малката стая до кухнята въобще не приличаше на мрачна бърлога, както си я представяше Кори, а уютна ниша с огромно сепаре във формата на полукръг, високи прозорци с гледка към тъмната градина. Кори дочу гласа на майка си, докато завиваше към стаята, и топло се усмихна.