— Ще се отрази добре на бюджета ни, но какво ще кажеш за мястото? С какво може да ни изненада?
— Помисли малко — предложи Даяна.
Кори се усмихна безпомощно:
— Кажи ми.
— Сватбата ще се състои в градината на къщата на чичото на булката… прекрасна „виличка“ с четирийсет и пет стаи. Построена е през 1895 година. Архитектурата е невероятна. С удоволствие ще гледаш снимките.
— Не ме измъчвай така — засмя се Кори; гореше от нетърпение да научи повече. — Къде се намира тази къща?
— Готова ли си да научиш?
— Да.
— Нюпорт, Роуд Айлънд.
— О, Господи! Великолепно! — Кори остана без дъх и фотографът в нея се обади — започна да си представя прекрасните снимки, които ще направи. Красив пейзаж, величествени яхти, които плават в лазурната вода.
— Майката на булката ми изпрати снимки на къщата и на земите. Обади ми се тази сутрин. Доколкото разбрах, се оказва, че брат й ще покрие разходите за цялата сватба. О, забравих да ти спомена, че ще наеме и шест души, които да работят под наше ръководство. Също така ни позволи да направим някои промени в стаите, така че едва ли ще ти остане време да заснемеш всичко. Материалите и трудът се заплащат от тях, разбира се, екипът ни ще разполага със самостоятелни стаи в къщата. Всички хотели са заети за целия сезон, а и без това ще работим до късно, така че е практично. Забравих също така, че има прислуга, ще дойдат и гостите, така че е добре да наглеждаме работата си.
— Няма проблеми. При такава възможност ще спя и в къщата на Баба Яга.
Даяна добави:
— Добре, но ще откажеш ли, ако ти кажа, че това е къщата на Спенсър Адисън?
Отговорът на Кори последва мигновено:
— Предпочитам Баба Яга.
— Знам.
— Ще намерим друга сватба.
— Ще говорим вкъщи.
ВТОРА ГЛАВА
Докато завиваше по пътя към гората, който водеше към къщата, тя вече бе сигурна, че ще отиде в Нюпорт. Сестра й също не се съмняваше в решението й. Независимо какво трябваше да направят, щом беше за доброто на семейството и на „Фостърс Ентърпрайсиз“, не се и замисляха. По някакъв начин те се разбираха прекрасно.
Майката и бабата на Кори също щяха да ги придружат в Нюпорт, тъй като те бяха създали така популярния „стил на Фостър“. Идея, която Кори и Даяна бяха развили и извели на пазара чрез списанието и разнообразните книги. Така цялото семейство участваше в бизнеса. Майка й и баба й несъмнено щяха да извлекат максимална изгода от невероятния шанс. За Кори шансът се превръщаше в изпитание. В края на краищата той нарани нея, не тях.
Колата на Даяна бе паркирана пред къщата — просторното имение в джорджиански стил, което семейството често използваше за проектите си, които се появяваха редовно в списанието на Фостърови „Прекрасен живот“.
Кори изключи двигателя и погледна към къщата, която за двете с Даяна бе най-ценното нещо. „Толкова преживявания са свързани с това място“ — помисли си тя и се облегна на седалката, като нарочно се бавеше да влезе. Имаше нужда да запази самообладание, преди да изслуша предложението за сватбата в Нюпорт. Беше на тринайсет, когато стоеше във фоайето и срещна Даяна за пръв път, а година по-късно срещна Спенсър Адисън в градината на първото си парти.
Тук, в тази къща, се научи да обича и да уважава Робърт Фостър, широкоплещестия едър мъж с голямо сърце и изключителен ум, който по-късно я осинови. Беше срещнал майката на Кори в Лонг Вели, след като купи компанията, в която тя работеше като секретарка, а останалото приличаше повече на приказка. Очарован от прекрасното лице и топлата усмивка на Мери Брайтън, милионерът от Хюстън я бе извел на вечеря в града и още същата нощ се бе уверил, че Мери е жената, която е търсил цял живот.
През следващата вечер се бе появил в къщата, където живееха бабата и дядото на Кори, и започна неустоимо да ухажва малкото сплотено семейство. Подобно на магьосник от приказките всяка вечер той ги отрупваше с цветя и малки подаръци, тръгваше си призори, говореше с цялото семейство, после те си лягаха, а той сядаше в люлката в задния двор, прегърнал Мери.
За две седмици се сприятели с Кори и спечели уважението на родителите на майка й, така че те въобще не възразиха срещу сватбата. Със същата лекота премахна всички лоши предчувствия и опасения на Мери и грабна новата си булка и дъщеря и ги качи в самолета си. Няколко часа по-късно той пренесе през смях първо Мери, после и Кори през прага на дома си в Хюстън. Оттогава бяха неразделни.
Даяна почиваше в Европа с приятелите си и техните родители, когато се състоя сватбата. Кори се страхуваше да се запознае с доведената си сестра. Най-накрая тя се върна в края на лятото. Даяна бе с една година по-голяма и очевидно бе много умна. Кори бе сигурна, че освен че е красива и изтънчена, Даяна е и най-голямата снобка на света.