И видя Спенс.
Той седеше в единия край на сепарето и се усмихваше на майка й, която бе настанена от лявата му страна. Баба й беше до майка й, а Джой — до нея. Масата бе сложена за пет души. Четирима вече бяха седнали. Той щеше да вечеря с тях.
Усмивката на Кори замръзна, походката й стана неуверена, ала бързо се стегна. Баба й първа я видя:
— Ето я и нашата Кори. Закъсняваш, скъпа. О, Боже, изглеждаш ослепително тази вечер? Това нов костюм ли е?
Кори щеше да потъне вдън земята от срам. Личеше си, че се е облякла специално за тази вечеря. Кори бе ужасена, че Спенсър е забелязал. Пък и баба й му помогна с този извод.
Спенсър Адисън определено бе забелязал как изглеждаше.
Също така забеляза как цялото й тяло се стегна, когато разбра, че и той ще вечеря с тях. Тя не го бе очаквала. Спенс го разбра. Също така не желаеше компанията му. Това силно го нарани.
Наблюдаваше я как се приближава към сепарето. Вървеше със същата лекота и грация както някога. Той й се усмихна. В отговор тя се усмихна, но не го погледна. Изведнъж на Спенс му се прииска да стане, да застане на пътя й и да каже: — По дяволите, погледни ме, Кори! — Все още не можеше да повярва, че тази хладна спокойна жена, която като че ли го бе забравила, бе Кори Фостър, която някога познаваше.
Поне в едно нещо не се бе променила — когато влезе, цялата стая засия. Само миг, след като се присъедини към тях и започна да говори с другите, като че ли атмосферата се разведри. Поне имаше нещо, което не се бе променило с годините.
Спомените го връхлетяха… очарователно дете с фотоапарат на врата се появява изневиделица на тенискорта.
— Направих чудесна снимка на първия ти сервис, беше страхотен, Спенс? — Сервисът въобще не го биваше и той й го каза.
— Знам — се бе съгласила тя с една от онези заразителни усмивки, — но снимката ми е страхотна.
Спенсър си спомняше гостуванията си в дома им. Без предупреждение. Тя се радваше толкова много да го види. Слънчевата й усмивка бе ослепителна.
— Здрасти, Спенс! Не знаех, че ще дойдеш.
И след това един ден, когато Кори бе петнайсетгодишна, той се бе огледал и я бе видял как се приближава към него в задната градина. Меднорусите й коси блестяха от слънцето и вятърът си играеше с тях, очите й се усмихваха — наситеносини като лятно небе. Любимото му момиче — толкова сладко, толкова красиво, с невероятно дълги крака и сияещо от смях лице. От този ден нататък тя бе станала любимото му момиче — променлива, постоянна, ослепителна.
Дори и сега можеше да си я представи застанала под имела с ръце зад гърба. Тя бе на шестнайсет, ала вече бе пораснала.
— Не знаеш ли, че ако не спазваш коледните обичаи, носи лош късмет?…
Той се бе поколебал:
— Сигурна ли си, че си пораснала за тези работи?
Разбира се, че Спенс знаеше за увлечението й по него, ала също така знаеше, че след време ще порасне и чувствата й ще се променят. Бе толкова естествено и неизбежно, че момчетата на неговата възраст ще го изместят от сърцето й. И така и стана.
Бе го очаквал и въпреки всичко, когато това се случи, го заболя. Спенс не бе забелязал промяната до нощта, в която тя го помоли да се упражняват с целувките. О, Господи, бе се държал като истински развратник, като се сети какво направи с нея, дори по-лошо, като се замислеше какво искаше да прави е нея — със седемнайсетгодишно момиче!
Любимото му момиче.
Бе забравил за коледните танци и това бе преляло чашата, бе убило чувствата й към него. Тя бе отишла с друго момче, заместник в последната минута, какъвто всъщност бе и той. Според баба му Кори отишла с момче на нейната възраст и „по-приемлива компания за невинно момиче като нея“.
След това тя бе толкова заета и дори не му се обади нито след танците, нито на погребението на баба му няколко месеца по-късно. Даяна я извини и му каза, че следобед има среща. Кори не си направи труда да дойде и на сватбата му…
Докато вечеряха, разговорът се насочи към него. Той участваше от време на време, но като че ли не бе на себе си. Предпочиташе да наблюдава Кори, когато тя не го гледа. Беше изненадан, когато сервираха десерта; бе вечерял и не бе усетил вкуса на храната, определено не му беше до десерт.
Не можеше да има това, което искаше: само тази вечер желаеше да бъде като последния път, когато бе вечерял с нейното семейство. Нощта, когато Даяна го помоли да придружи Кори на танците. В живота на Кори се бе появил друг мъж — Дъг някой си — както и други, разбира се.