Той бе последният мъж в живота й, но въпреки това поне му се усмихваше. Дразнеше се, защото се намираха в проклетата му къща, в неговата кухня, на неговата маса. Той бе разочарован, ядосан. И знаеше защо. Бе очаквал повече от нея, бе очаквал, че тя ще го посрещне и ще му подари вълшебна усмивка както преди. Едва сега осъзна колко много му е липсвала. Когато я видя днес в задната градина, с блестящата коса, с която ветрецът си играеше, той си помисли… Помисли си милион глупави и невъзможни неща.
— Чичо Спенс? — обърканият глас на Джой се промъкна в мислите му и той се обърна към нея. — Нещо не е наред с чашата ли?
— Какво?
— Чашата ти. Гледаш я от половин час и не преставаш да я въртиш в ръката си.
Спенс се овладя. Реши да внимава много добре в настоящето и да остави миналото за после.
— Съжалявам. Мисля за други неща. И за какво си говорите?
— За сватбата най-вече, ала на всички ни омръзна тази тема. Както и да е, всичко е готово.
Кори инстинктивно усети, че той ще се включи в разговора, и тъй като би се чувствала по-добре, ако не говори с него, се опита да насочи вниманието на всички към Джой.
— Въобще не ни е омръзнало да говорим за сватбата — бързо изрече тя, — освен това, въпреки че си мислиш, че всичко е готово, винаги забравяш нещо в последната минута. Нали разбираш, разни дреболии. Но са важни.
— Като какво например? — попита Джой. Кори не се бе приготвила за такава атака:
— Ами, ъ-ъ-ъ… имаш ли разрешително за брак?
— Не, но адвокатът ще го донесе.
— Не мисля, че може така — възрази Кори, като се чудеше се дали Анджела, която бе твърде заета да превърне сватбата в най-грандиозното социално събитие на годината, е забравила обикновените подробности. — Много пъти съм била шаферка и знам, че ако не си извадиш разрешителното по-рано, е проблем, тъй като процедурата трае няколко дни, о… и изследвания на кръвта.
Джой потрепери при споменаването на кръв.
— Аз ще припадна само при вида на иглата, това е невъзможно. Адвокатът, който ще се погрижи за сватбата, е добър приятел на чичо Спенс, тъй че няма проблеми.
— Да, но разрешителното?
В този момент се обади Спенс. Кори бе привлечена като от магнит от плътния му глас. Сърцето й все още потрепваше. Носталгията бе мощна стихия, бе понаучила това с годините.
— Всичко е наред — рече той. — В Роуд Айлънд разрешителното се вади за един ден.
— Разбирам — отвърна Кори и насочи вниманието си върху другите. Бе затруднена да измисли друга безопасна тема на разговор и се зае е десерта. За беда Джой не бе особено привлечена от сладкиша си, а се интересуваше повече от Кори и Спенс.
— Много е странно — започна тя, като ги изгледа, — но си мислех, че двамата сте приятели.
Спенс бе толкова ядосан от безразличието на Кори, че не се сдържа и рязко изрече:
— Да, и аз си мислех същото.
Той бе насочил разговора към Кори и удовлетворен забеляза, че останалите също се обърнаха към нея. Тя вдигна глава и срещна предизвикателния му поглед. Искаше й се да грабне чинията си и да я разбие в самодоволното му лице, ала вместо това се усмихна и сви рамене.
— Да, бяхме.
— Но сега като че ли нямате какво да си кажете — продължи Джой, объркана и разочарована.
Присъстващите погледнаха към Спенс, после към Кори, която бе достатъчно умна и бе лапнала огромно парче сладкиш, така че Спенс да бъде жертвата.
— Ами, беше много отдавна — поясни той.
— Да, чичо Спенс, но само преди два дни ти бе нещастен, че Кори е отложила полета си с един ден. Започнах да си мисля, че може би… е имало нещо като приятелство между вас, когато сте били малки.
Кори се изненада и се обърна към него. Публиката също. Кори вдигна вежди и погледна невинно, но беше много доволна. Така му се падаше, нека и той да се засрами, не само тя!
— Не бях нещастен, защото Кори отмени полета си — обясни Спенс, — а защото си помислих, че няма да дойде въобще.
Никой не откъсваше поглед от него и той се принуди да излъже:
— Кори е невероятен фотограф и заедно с майка си ще отразят сватбата ти в списанието. Казвам ти, няма по добри от тях. — Е, поне дотук всичко бе истина. — И така подписахме договор. Чудех се дали Кори ще изпълни задълженията си, дали ще удържи на обещанието си.
Кори се възмути от това лицемерие и майка й, усетила, че дъщеря й всеки момент ще замери Спенс със сладкиша, побърза да спаси положението.
— Кори винаги изпълнява задълженията си — каза тя и се обърна към Джой. — И е много сериозна в работата си. Сама ще се увериш в това.
— Всъщност — добави Кори, сигурна, че след думите й ще последва друг въпрос от страна на Джой — Спенс бе приятел на цялото семейство, не само мой.