Беше удовлетворена от обяснението си, Джой — също. За съжаление баба й въобще не бе спокойна:
— Не мисля, че беше така, Кори.
— Да, бабо — заяви Кори, — така беше.
— Ами, може и така да е, но само ти лепеше негови снимки в стаята си вместо тапети.
Кори искаше да я удуши, но се опита да се измъкне.
— Не съм лепяла снимки в спалнята си.
— Стаята ти приличаше на олтар на Спенсър — заинати се възрастната дама. — Ако бях запалила и свещи, хората спокойно можеха да се молят там. Света Дево, имаше дузини албуми с негови снимки под леглото ти.
— И след това какво се случи? — попита Джой.
— Нищо не се случи — отвърна младата жена и умолително изгледа баба си.
— Искаш да кажеш, че един ден просто ей-така престана да се интересуваш от чичо Спенс и махна снимките му? Просто така? — попита момичето.
Кори й се усмихна и кимна:
— Да, просто така.
— Не мисля, че е възможно — сериозно добави Джой. — Искам да кажа, човек не забравя просто така.
Едва сега Кори осъзна, че Джой не е просто любопитна, а разтревожена за тях двамата.
Бабата на Кори също го забеляза, но се забави с обяснението, което изопна нервите на Джой. Тя погали ръката на момичето и обясни:
— Кори имаше сериозна причина, за да направи това. Сигурна съм, че ти никога няма да попаднеш в такава ситуация.
— Наистина ли?
— Да. Спенс разби сърцето й.
Младата жена искаше да вдигне високо ръце и да изкрещи. Или пък да запуши устата на баба си със салфетка. Но знаеше, че вече нищо не може да я спре. Разкъсвана от мъка и смях, Кори търпеливо чакаше баба й да жертва достойнството й пред олтара на истината, за да задоволи любопитството на нервната бъдеща булка. Тъй като Кори не можеше да го избегне, а и Спенс нямаше да се почувства удобно, се облегна назад, скръсти ръцете си и реши да се наслаждава на неговото неудобство. Той изглеждаше направо сащисан. Тя отбеляза, че ръката му с чаша кафе бе замръзнала във въздуха.
— Какво съм направил? — попита той разярен и погледна към Кори, сякаш очакваше тя да го спаси, като отрече.
В отговор тя вдигна вежди и без капка състрадание сви рамене.
— Ти разби сърцето й — заяви бабата на Кори.
— И как точно й разбих сърцето, ако можете да ми обясните? — попита той.
Тя го погледна възмутено и се обърна към племенницата му:
— Кори бе последна година в гимназията и чичо ти й предложи да я заведе на коледното тържество. Никога не я бях виждала по-развълнувана. Двете с Даяна — сестрата на Кори — обикаляха магазините седмици наред, докато намерят подходящата рокля, с която да го впечатлят. Най-накрая я откриха. Когато великият ден дойде, Кори прекара по-голямата част от него в стаята си, за да се нагласи. И малко преди Спенс да дойде да я вземе, тя слезе по стълбите. О, Боже, бе ослепително красива! Бе толкова прекрасна, вече пораснала, очите на дядо й и моите се насълзиха от щастие. Снимахме се, но запазихме и няколко пози за Кори и Спенс.
Тя направи пауза и отпи глътка вода, напрежението нарастваше. Кори си помисли, че баба й притежава неподозиран досега талант да драматизира нещата. Горката Джой се мръщеше на чичо си, укоряваше го как е могъл да провали такава вечер. Спенс гледаше свирепо бабата на Кори, а майката на Кори се мръщеше над чинията си. Кори започна истински да се забавлява.
— И какво се случи след това? — настоя Джой. Възрастната жена внимателно сложи чашата на мястото й и обърна тъжното си лице към нея:
— Чичо ти така и не дойде.
Джой се обърна към Спенс. Беше разочарована и много ядосана. Кори чак съжали чичо й.
— Чичо Спенс — не можеше да поеме въздух тя, — кажи ми, че не си направил това!
— Напротив, не дойде. — Старицата продължи да драматизира нещата.
Спенс понечи да каже нещо, за да се защити, ала на нея въобще не й беше до обясненията му.
— Той разби сърцето й. Кори не преставаше да гледа през прозореца. Не можеше да повярва, че той няма да дойде.
— И ти пропусна тържеството? — обърна се Джой към Кори, изразявайки искреното си състрадание. При такива обстоятелства жените бяха наистина нещастни.
— Не, не го е пропуснала — каза Спенс.
— О, напротив, пропусна го.
— Мисля, че тук бъркате, както и за още някои факти заяви Спенс. Неприятно му бе, че го изкараха негодник и главния виновник. — Аз наистина не отидох онази вечер — рече той, като се защитаваше най-вече от племенницата си, която го гледаше с укор. — Забравих, че трябва да заведа Кори на танците. Отидох в Аспен, вместо да се върна в Хюстън. Очевидно не биваше да оставям баба ми да се извинява от мое име, ала тя бе настоятелна и много тъжна. Добре, виновен съм за тези две неща, ала останалата част от разказа… аз лично не помня да е било точно така. Кори имаше кавалер за танците. Вече си бе купила и рокля, ала момчето й се обадило в последния момент да се извини, че не може да отиде е нея. Другите младежи, които Кори познаваше, вече бяха поканили други момичета, така че Даяна ми предложи да взема сестра й на танците. Аз не бях доброволец, а резерва. Единствената причина, поради която Кори искаше да отиде с мен, бе, че всички други бяха заети. Освен момчето, на което се е обадила в последната минута. Аз бях предпоследният й избор.