Той се обърна към бабата на Кори с молба за примирие и добави:
— Моята памет също ми изневерява понякога, но много точно си спомням, че се чувствах ужасно, когато забравих за танците. Не можете да си представите какво облекчение изпитах, когато ми казаха, че Кори е отишла с друг.
— Щеше да си спомняш по-добре — заяви Роуз, — ако беше там. Аз бях там, когато тя се качи в стаята си и свали красивата рокля — цветът й беше кралскосиньо — любимият ти цвят. Не знам какво те е накарало да си помислиш, че не си първият й избор, но ако я беше чул как плака онази нощ, никога няма да забравиш този момент. Тя разплака и мен. Сърцето й бе разбито. Толкова ми беше жал!
Въпреки че не бе разбрал някои неща от разказа й, Спенс не откъсваше очи от възрастната жена и инстинктивно усещаше, че тя казва истината. Обзет от угризения и срам, той посрещна обвинителните им погледи. Въображението също го измъчваше: представяше си съвсем ясно как любимото му момиче слиза по стълбите, облечено в кралскосиня рокля, и го чака на прозореца. Представи си как Кори плаче, опитвайки се да заспи в спалнята, облепена с негови снимки, и му призля. Не знаеше защо тя бе измислила историята с провалената среща и необходимостта от друг кавалер, ала му трябваше един поглед към госпожа Фостър, която избягваше неговия, за да се увери, че всички са знаели какво е чувствала Кори към него, с изключение на самия него.
Спенсър се обърна към Кори. Тя бе подпряла лакти на масата и покрила лицето си с длани. Той не можеше да види изражението й. Стисна устни, отвращаваше се от себе си. Отново се втренчи в чашата си и си спомни язвителната си забележка, че Кори не спазва задълженията си. Не бе никак чудно, че тя не можеше да го понася!
Кори поглеждаше между пръстите си: като че ли Спенс всеки момент щеше да получи инфаркт, баба й не можеше да скрие ухилената си физиономия, въобще цялата ситуация бе толкова невероятна, че й се искаше да се… засмее.
— Кори — каза Спенс и вдигна очи към покритото й лице, готов да понесе всякакви обиди от нейна страна. — Аз не знаех. Нямах представа… — изрече той, раменете на Кори започнаха да се тресат. Тя плачеше! — Кори, моля те, недей!… — отчаяно рече той, страхуваше се да я докосне и да направи нещата още по-лоши.
Раменете й се разтресоха още по-силно.
— Съжалявам. Не знам какво да кажа…
Тя отдръпна ръцете си и Спенс, изгубил ума и дума, срещна сините й засмени очи, които го гледаха състрадателно, а не враждебно.
— Ако бях на твое място — каза тя, като едва си поемаше въздух от смях, — щях да пожелая „лека нощ“ на всички и да ви оставя. Баба може да те накара да се почувстваш още по-гузен. — Рязката й промяна от студена непозната в очарователна партньорка бе толкова неочаквана, толкова мъчително позната, че Спенс почувства неописуема любов и нежност.
Той стана, намигна на възрастната жена и протегна ръка към Кори:
— Тогава бих предпочел да се държа като негодник, когато баба ти е наблизо.
— О, добър избор — съгласи се Кори е онази ослепителна усмивка, която той обожаваше. — Все пак е много късно. Аз вече съм ти простила и съм забравила цялата тази история. Всъщност изпратих онези фотоалбуми с част от оборудването ми. Очаквам съвсем скоро да пристигнат. Възнамерявах да ти ги дам. Така че няма никакъв смисъл да се криеш от баба ми.
Спенс взе ръката й.
— Настоявам — промълви той.
Джой също стана и заяви:
— Трябва да обърна малко внимание на мама и Питър.
Госпожа Фостър изчака тримата да се отдалечат и въздъхна:
— Майко, не мога да повярвам, че направи това.
— Скъпа, аз казах истината.
— Да, но понякога истината боли.
— Истината си е истина — заяви самодоволно възрастната дама и се изправи, — а истината е, че Спенс заслужаваше да го напляскат заради онази вечер. Хубавото е, че те двамата са в много добри отношения.
— Ако си мислиш, че като им разчистим пътя и те ще се влюбят един в друг, грешиш. Кори е човек, който се учи от опита си. Ти си й го казвала стотици пъти.
— Е, да, и това е истина.
— Не смяташ ли — продължи госпожа Фостър, — че си прекалено откровена.