— Разбирам — каза Кори. — Спомням си, че ми каза колко много искаш да я видиш и че я очакваш за Коледа. Ти беше мой кумир, нали си спомняш? Знаех всичко за теб.
Поласкан, Спенс се подпря на дървото и се наведе, за да я целуне, ала имаше още нещо, което трябваше да й каже:
— Трябваше да ти се обадя, да ти обясня, поне да се извиня. Ала вместо това оставих баба ми да ме убеди, че достатъчно съм се провинил и е по-добре да изчезна от живота ти. Тя ми каза, че си отишла на танците с друго момче — така поне си мислеше — и той бил идеалният партньор за невинно момиче като теб. Аз лично се почувствах като перверзно копеле през онази вечер край басейна. Така че тя ме уцели по слабото място.
Кори проследи как той премести погледа си към устните й и се развълнува, когато Спенс прошепна с дрезгав глас:
— Сега, след като приключихме с обясненията, ни остава само едно.
— Какво? — попита Кори.
— Да се целунем и да се сдобрим. Такъв е обичаят.
Кори се опря на дървото и възрази:
— А защо вместо това не си стиснем ръцете?
Той се усмихна и сериозно изрече:
— Не знаеш ли, че ако не спазваш обичаите, носи лош късмет?
Забравената сладост на спомена не можеше да се сравни с чувството, което тя изпита, когато Спенс сложи длан на лицето й и промълви:
— Любимото ми момиче ми каза тези думи на една Коледа много отдавна. — Наведе глава и я целуна по устните. Кори се наслади на целувката, без да участва в нея. — Ако не ме целунеш — прошепна Спенс, докато целуваше страните й, — пак ще нарушиш обичая, което ще ти донесе много лош късмет.
Езикът му бавно проследи извивката на ухото й, което накара Кори да се разтрепери. Тя се усмихна безпомощно и отпусна главата си назад, докато той остави влажни следи по врата й.
— Много лош късмет! — предупреди я той. Обхвана лицето й с длани, палците му милваха страните й, а Кори бе като хипнотизирана от изразителните му красиви очи.
— Имаш ли представа — прошепна Спенс — как намразих Дъг Джонсън през онази нощ?
Тя се опита да се усмихне, ала вместо това бе готова да заплаче.
— Имаш ли представа — рече той с дрезгав глас на милиметри от устните й — колко много съм чакал, за да направя това…
Изведнъж Кори се почувства странно, не искаше това да се случи, страхуваше се и се опита да спре Спенс с шега:
— Мисля, че все още не съм пораснала за тези работи.
На устните му се появи ослепителна усмивка, когато изрече:
— И въпреки това… — Спенс я взе в обятията си.
Кори си помисли, че няма опасност, ако се целунат, така че плъзна ръце по гърдите му и започна да си играе с езика му. Ала сгреши. Щом отвърна на целувката му, той я притисна по-близо до себе си, устните му се впиха в нейните и блаженото спокойствие, което бе открила мигове по-рано, бе изчезнало. Кори сграбчи широките му рамене, за да се задържи в този люлеещ се свят. Езикът му проникна в устата й, тя сподави вика си на отчаяние, прегърна го и отвърна на целувката му.
Целувката им бе нежна, езикът му гальовно си играеше с нейния, Кори усети дъха му. Ръката на Спенс галеше хълбока й и я притискаше към стегнатите му бедра. Кори бавно го целуна, галеше лицето му с пръсти, после тила му. Спенс се отпусна, ръката му галеше гърба й, устните му не спираха да си играят с нейните. Тъкмо когато Кори си помисли, че води играта, той й отне предимството. Пръстите му се впиха в косата й, притисна гърба й към ствола на дървото. Започна да гали гърдите й бавно и нежно, а Кори си помисли, че ще умре от това сладко мъчение и от неописуемото желание, което изпитваше.
Времето спря да тече, измерваше се само в безкрайните и разтърсващи целувки, възбуждащите ласки.
Кори се чу да стене, когато Спенс отдели устни от нейните. Той зарови лице във врата й, пое си дълбоко дъх и я притисна към себе си, така че да усети биенето на сърцето му с лицето си.
Тя стоеше със затворени очи, ядосваше се заради глупостта и лудостта, които бе проявила, ала вече бе твърде късно. Реалността се връщаше. Тя бе напълно луда! Отново бе обсебена от Спенсър Адисън. Макар че вече бе зряла жена, щом той й прошепна няколко сладки думи, тя падна в обятията му като някоя влюбена идиотка. Никога преди не се бе чувствала така, освен… през онази нощ край басейна преди много години. В очите й напираха сълзи. Тя никога не бе означавала нещо за него…
— Кори — изрече той с пресипнал глас, заровил лице в косата й, — ще ми обясниш ли защо полудявам винаги, когато те докосна?