Сърцето й за малко да изскочи. За втори път тази вечер изпита желание да се смее и да плаче едновременно.
— И двамата сме напълно луди — отвърна и се почувства много по-добре.
Кори се отдръпна от него, Спенс сложи ръка върху рамото й и тръгнаха към къщата.
Потънала в мислите си, Кори забеляза, че той я изпраща до стаята й едва когато видя двойната врата на „Апартамента на херцогинята“. Кори го погледна. Изминалият половин час бе единствената им истинска среща, която бяха имали. Тя искаше да се усмихне и да му каже: — Благодаря ти за прекрасната вечер. Ала вместо това рече:
— Тъй като вече се целунахме за лека нощ, предполагам, че вече няма какво друго да си кажем.
Той се ухили и се подпря на вратата. Бе спокоен и самоуверен. „Прекалено самоуверен“ — помисли си младата жена.
— Винаги можем да го повторим — предложи Спенс.
— Не мисля, че е добра идея — възрази тя.
— В такъв случай можеш да ме поканиш да пийнем по едно преди лягане.
— Още по-лоша идея — информира го Кори.
— Лъжкиня — ухили се той, наведе се и я целуна бързо, след което отвори вратата. Кори влезе, затвори след себе си и се свлече на пода все още под влиянието на хипнотизиращия му поглед. Погледна часовника на бюрото. Бе почти полунощ. Били са заедно повече от час.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Кори бе в задната градина и наблюдаваше Майк Макнийл и Кристин Нордстрьом, които инсталираха камерите за външните снимки. Едва ли можеха да направят повече от това за днес, тъй като цветята щяха да се сложат утре, масите да се подредят в стил „Фостър“ отново на следващия ден. В този момент имаше малка армия от градинари, дърводелци и декоратори и всички те пречеха на сервитьорите, които трябваше да сервират на терасата — нещо като репетиция за сватбата.
Според Кори всичко се нареждаше отлично. Тя видя как Джой говори с един от сервитьорите. Младият мъж се усмихна на другите от групата. Всички сервитьори бяха роднини. Кори си помисли, че освен че са много добри, те се наслаждаваха и да работят заедно. Джой зърна Кори и й помаха. Тя също й помаха. После се отдалечи и тръгна към Майк и Кристин, които бяха пристигнали тази сутрин с каравана.
— Как върви, Майк?
— Всичко е под контрол. Няма проблеми. — Той бе около метър и шейсет и пет, с наднормено тегло и като че ли всеки момент щеше да падне върху камерите.
— Как ти се струва новата ти асистентка?
Майк погледна през рамо към Кристин, която с лекота нагласяваше камерите.
— Не можа ли да намериш някоя по-висока и енергична от нея? — попита иронично.
Тъй като Кори бе свършила със задълженията си, постоя още няколко минути там и се върна в къщата. При Спенс.
Бе спала, прегърнала възглавницата си, мислейки за него, а и днес не бе по-различно. Той също не й помагаше особено. Тази сутрин Спенс нахлу в стаята, където закусваха, и пред майка й и баба й и изумената му племенница я погали по косата и я целуна по бузата. На обяд го видя как влезе в оживеното фоайе с документите в ръце и като че ли четеше нещо. Без да вдига поглед, кимна към един от гостите и мина покрай трима прислужници. Подмина Кори, очевидно не я забеляза, след което рязко се обърна и тръгна право към нея, дръпна я в един гардероб и го затвори. Докато тя все още си поемаше дъх, Спенс пусна документите, придърпа я към себе си и я целуна страстно.
— Липсваше ми — каза, преди да я пусне. — А и не прави планове за довечера. Ще вечеряме само двамата на твоята тераса. Моята има изглед към задната градина и всички ще ни гледат.
Кори трябваше да откаже, ала не искаше. Тя си тръгваше в неделя, което означаваше, че разполага само с две вечери, за да бъде с него.
— Само ако обещаеш да се държиш прилично — предупреди го.
— О, разбира се — тържествено обеща той, прегърна я отново и я целуна, докато тя не започна да го удря по гърба… — както сега. Изчезвай оттук, докато не съм решил да те задържа и да те задуша. В този гардероб няма достатъчно въздух за двама ни.
Продължиха да се целуват, Кори тръсна глава и рече:
— Не, ти си пръв и кажи дали е чисто.
— Кори — започна той, — не мога да тръгна сега. Не съм в състояние да поздравя гостите, повярвай ми.
Притеснена и доволна, тя опря ухо на вратата, после предпазливо я отвори.
— Трябва да те заключа вътре — каза му.
— Опитай. Ще започна да удрям по вратата и да крещя, че си откраднала семейното сребро.
Кори още се усмихваше, когато видя как Джой бавно се отдалечава към задната градина. Тя изглеждаше толкова нещастна, че Кори се поколеба за миг и тръгна след нея.
— Джой… наред ли е всичко? — попита.