— По-добре е да не говоря за това — отвърна тя и нервно потри лицето си, преди да се обърне и усмихне вяло.
— Ако не искаш да ми разкажеш, защо плачеш тогава. Може би ще кажеш на майка си? Не бива да си толкова нещастна ден преди сватбата. Ричард ще бъде тук вечерта. Той не би искал да те види разстроена.
— Ричард не е много чувствителен. Особено когато става дума за мен. Ще ми каже, че се държа глупаво. Както и всички останали. — Джой сви рамене и тръгна към къщата. — Защо не говорим за нещо друго. Разкажи ми какво става между теб и чичо Спенс. — Тя се поколеба, после прошепна отчаяно: — Наистина ли го обичаше, когато бе на моите години?
Ако този въпрос бе зададен от чисто любопитство, Кори би излъгала, ала имаше чувството, че е по-сериозно. Джой се обръщаше към нея за помощ. И ако не кажеше истината, щеше да й навреди още повече.
— Ще бъда откровена. Трудно ми е да говоря за чувствата си. Бях безпомощна. Спенс не отвърна на любовта ми.
— Щеше ли да му пристанеш?
Въпросът бе толкова неочакван, че Кори се засмя и кимна:
— Ако ме беше помолил.
— Ами, ако не беше от богато семейство?
— Аз исках само него, нищо друго нямаше значение.
— Значи го обичаше?
— Аз… — Кори се поколеба. — Аз вярвах в него. Възхищавах му се, уважавах го. Всичко бе истинско. Чувствата ми бяха истински. Не ме интересуваше, че е футболен герой в колежа или пък каква кола кара. Исках да го направя щастлив и тъй като той винаги се забавляваше, когато бяхме заедно, вярвах, че бих могла да го постигна. — Кори печално се усмихна и добави: — Аз си представях, че съм бременна с неговото дете, а той спи до мен, прегърнал ме е и е щастлив, че ще става баща. Това бе една от най-големите ми мечти — една от хилядите, които имах. Ако те означават любов, да, аз го обичах. И ще ти кажа още една тайна. Никога не съм изпитвала подобно нещо към друг мъж.
— Значи затова не си се омъжила?
— Да, може и така да се каже. От една страна, не исках да рискувам с друг — аз бях напълно обсебена от Спенс. От друга — все пак искам да се омъжа.
Те стигнаха до къщата и за изненада на Кори Джой я прегърна.
— Благодаря ти — прошепна й тя.
Кори я проследи как прекосява градината и се приближава към сервитьорите, после се отдалечи към трапезарията, където остана целия следобед да прави Снимки, ала нещо я тревожеше. Реши да говори със Спенс. Нещо не беше наред.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Като се опитваше да не вдига шум, Кори местеше свещника на масата в трапезарията. Отнякъде се чу гласът на Спенс:
— Не се притеснявай за шума. Прави каквото трябва. Той бе донесъл документите си в трапезарията, за да са заедно, докато работят. Кори се страхуваше да си признае, че обожава компанията му. Чудесно бе да усеща присъствието му след толкова много години.
— Не искам да те разсейвам.
На красивото му лице се появи ленива и съблазнителна усмивка:
— В такъв случай трябва да си стегнеш багажа и да тръгнеш за Нюпорт.
Кори знаеше прекрасно какво имаше предвид той, ала бе толкова сладко да флиртува с него, че не можеше да не се поддаде на изкушението:
— Малко търпение. Ще си тръгнем в неделя сутринта и тази порутена стара къща ще бъде изцяло на твое разположение.
— Не това имах предвид и ти много добре го знаеш.
Това я изненада. Винаги бяха играли тази игра. А сега?
— Можеш ли да поостанеш малко?
Тя се поколеба, бореше се е изкушението.
— Не, не мога. Тази седмица ще е много тежка за мен, а и имам уговорени срещи за следващите шест месеца.
Чакаше, изпълнена с надежда и страх, че той още веднъж ще я помоли да остане и тя ще се съгласи. Спенс не го направи. Очевидно не с бил толкова сериозен. Отказвайки да приеме, че я заболя, Кори се опита да премине на по-безопасна тема и погледна документите пред него.
— Какво работиш?
— Опитвам се да изясня плюсовете и минусите на една сделка; претеглям всички възможни алтернативи, балансирам ги с рисковия фактор и възможностите за печалба, правя проучване. Както обикновено се вземат решения.
— Не и за мен — призна Кори, като се опитваше да прецени аранжимента на цветята и семейния порцелан. — Ако следвам твоята стратегия, никога няма да взема решение. — Доволна от остроумието си, тя се отдалечи и направи няколко снимки, после зае друга поза, за да може да улови танца на слънчевите лъчи върху кристала, и отново снима.
Спенс я наблюдаваше, възхитен от невероятния й талант, после оцени и другите й качества. Проучи извивката на лицето й, нежността на устните й, наблюдаваше как слънцето си играе в косите й. Тя бе вързала гъстата си коса на опашка и пуснала няколко къдрици около ушите си, което я правеше да изглежда осемнайсетгодишна. Точно както преди. Бе облечена в бели шорти и тениска. Спенс започна да фантазира как гали дългите й бедра, прекрасните й гърди.