— Вечеря по-късно. Добре. Тъкмо ще подремна.
— О, прекрасна идея — изрече той с такъв тон, че Кори се обърна, за да види лицето му. Спенс изглеждаше невинен като агънце.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Въпреки че терасата на Кори бе с изглед към страничната градина, в стаята имаше прозорец, от който можеше да се наблюдава тържеството на терасата на долния етаж. Това бе идеална възможност да наблюдава Спенс, без да рискува да я забележи.
Спенс бе изпълнен с противоречия, помисли си нежно Кори — висок, властен мъж, който излъчваше груба сила, която бе в пълен контраст с чувствените му устни и неустоимата му усмивка. Той изглеждаше така, сякаш още може да бъде футболен герой и да се преборва с противниковия отбор, но също така бе мъжът, който може да си позволи да притежава това имение.
Тази вечер той бе идеалният домакин, играеше ролята си с такава лекота. Видя го как разговаря с няколко мъже и междувременно за трети път през последните десет минути поглежда часовника си. Беше десет часът. Тя се изсмя тихо, когато Спенс рязко остави чашата си, бързо кимна на мъжете, с които разговаряше, и тръгна към къщата. Бе изпълнил социалните си задължения и бързаше… за да вечеря с нея.
А след вечеря възнамеряваше да вземе Кори за десерт. Тя огледа терасата и фенера. Това бе идеална сцена за прелъстяване — свещи, шампанско, което се изстудява, тиха музика и огромно легло със сатенени чаршафи. Бе очарована от комплиментите и намеренията му, ала нямаше да му позволи да я люби. Ако го направеше, разочарованието, което щеше да изпита, когато той я целуне и я отпрати вкъщи, щеше да бъде огромно.
Кори знаеше това много добре. Не разбираше обаче защо той така изведнъж я намираше за неустоима и привлекателна. Миналата вечер, докато се въртеше будна в леглото си, тя се опитваше да открие причината за внезапната му страст към нея. Стигна до заключението, че е породена от чувството за вина, което изпита, когато баба й каза как Кори е чакала на прозореца той да се появи и да я заведе на танците.
Тази теория обаче не отговаряше на поведението му днес — бе използвал всичките си оръжия, за да я съблазни. Бе я помолил да остане още няколко дни. Нещо не се връзваше. Сред гостите имаше поразително красиви жени. Тя видя как някои от тях флиртуваха с него. Спенс бе красив, секси и богат. Имаше огромен избор на жени от неговата класа. Това бе причината той никога да не се поинтересува от Кори.
Сега той я преследваше неуморно и тя знаеше, че трябва да има някакво обяснение. Възможно бе Спенс просто да се забавлява от идеята да прелъсти приятелката си от детските години. Тя отхвърли тази мисъл като абсурдна. Той не бе циничен и развратен; тя никога не би се влюбила така лудо в него, ако бе такъв.
Отдръпна се от прозореца, за да не я види Спенс и да се досети, че цяла вечер го е шпионирала.
Когато тя не отговори при почукването му, Спенс отвори вратата и влезе. Почти бе прекосил апартамента, когато забеляза Кори на терасата. Беше облечена в дълга яркозелена копринена рокля. Тя го очакваше, помисли си той доволен. След всичките тези години любимото му момиче все още го чакаше. Съдбата му бе дала втори шанс, който той не заслужаваше. Не биваше да го пропилява. За нищо на света.
Вечерята е Кори бе една от най-приятните, които бе имал през последните няколко години. Тя му разказваше весели истории, случки от живота му, които той самият бе забравил. След това си наляха бренди и Кори извади един от албумите. Светлината на фенера не бе особено подходяща, ала тя настоя, че така дори е по-добре, тъй като това са първите й снимки. Спенс се остави да бъде убеден, тъй като искаше тя да се отпусне.
— Защо си запазила тази? — попита той, посочвайки снимка на момиче, облечено за езда. Косата закриваше лицето му.
Кори се усмихна, ала той имаше чувството, че като че ли се засрами.
— Всъщност тази бе една от любимите ми снимки. Преди. Предполагам не позна момичето?
— Не и с тази грива върху лицето й.
— Това е Лайза Мърфи. Излизаше с нея през първата ти година в колежа.
Спенс сподави смеха си:
— Да го приемам ли, че въобще не ти допада?
— Не и след като ми заяви, че съм нищожество, и ми нареди да стоя далеч от теб.
Последните снимки бяха на Спенс и баба му на хавайското парти. Те ги разгледаха мълчаливо.
— Тя бе прекрасна жена — нежно изрече Кори и докосна с пръст лицето на възрастната жена.
— Каквато си и ти — прошепна й той и затвори албума. Кори инстинктивно усети, че сега им предстои това, за което тя копнееше и от което се страхуваше толкова много. Тя се опита да спре неизбежното, като се пошегува и се отдалечи от него: