— Сигурна съм, че не си ме намирал за „специална“, когато се катерех по дърветата, за да те снимам.
Той я настигна, застана зад нея и сложи ръце на раменете й.
— Винаги си била специална за мен, Кори. — Когато тя не отговори, той добави: — Ще се изненадаш ли, ако ти кажа, че имам твоя снимка?
— Да не би да е една от онези, които се опитах да пъхна в портфейла ти, когато не ме гледаше?
— Наистина ли си направила това?
— Не, но си го мислех.
— Снимката, която имам, е от корицата на „Прекрасен живот“.
— Надявам се, че си намерил място за нея — пошегува се тя.
Той прекара устни по слепоочието й и промърмори с нежен глас:
— Искам голяма снимка, на която да се вижда как косата ти блести от лунните лъчи, когато си в моите прегръдки.
Кори се опита да не позволи думите му да й влияят, ала в тялото й се разливаше топлина и когато той я хвана за кръста и я притегли към себе си, тя започна да усеща болезнено желание.
— Луд съм по теб — прошепна той.
— Спенс — изрече тихо тя, — моля те, не ми причинявай това. — Ала бе твърде късно, защото той вече я целуваше. Кори се разтрепери от огнената целувка, почувства се толкова слаба в едрите му ръце, които галеха гърдите й, плъзгаха се по гърба й, притискаха я. Когато най-накрая той отдели устни от нейните, Кори напълно бе изгубила разсъдъка си.
— Остани още няколко дни — прошепна й той.
Няколко дни… Заслужаваше няколко дни, изпълнени със сладки спомени, които да пази в сърцето си. И после да съжалява.
— Аз… аз… трябва да работя… по плана…
Той обхвана лицето й и помоли:
— Включи ме в твоя план. Имам работа за теб.
Кори си помисли, че той се шегува за работата, и опря чело на гърдите му. Щеше да остане с него. Бог да й е на помощ, оставаше.
— Това, което ми предлагаш, не е работа — каза тя, а гласът й потрепери от любов и страх.
Спенс усети, че Кори се колебае и продължи да я убеждава.
— Говоря сериозно — рече той, използвайки единствения начин, който бе способен да измисли днес, за да я накара да остане. — Нахвърлил съм някои идеи за тази къща и за още няколко. Ще пиша книга и ми трябват фотографи, а ти би могла…
Кори го отблъсна толкова рязко, че той едва запази равновесие.
— Значи за това е цялата тази игра на прелъстяване! — Тя отстъпи, гласът й трепереше от гняв:
— Искал си да ме използваш!
Спенс се протегна към нея, а тя отстъпи:
— Махай се оттук!
— Изслушай ме! — Той я хвана малко преди да избяга. — Обичам те!
— Ако искаш да снимам тази къща, се обади на агенция „Уилям Морис“ в Ню Йорк и говори с агента ми, ала може би първо трябва да изпратиш чек.
— Кори, замълчи и ме чуй! Измислих цялата история за книгата. Истината е, че съм влюбен в теб.
— Ти лъжливо, арогантно… Махай се!
Кори се опитваше да спре сълзите си, а той знаеше, че тя ще го намрази повече, ако се разплаче пред него. Спенс не биваше да се предава.
— Ще говорим за това сутринта.
Когато се озова в стаята си, Спенс осъзна огромната грешка, която бе допуснал. Независимо какво щеше да й каже сутринта, Кори нямаше да му повярва. След всичко това нямаше никакъв шанс да докаже, че не е имал скрити мотиви и че единственото, което е желал, е самата нея.
Ядосан на себе си, той съблече якето си, разкопча ризата си и стигна до ужасното заключение: Кори не го обичаше. Спенсър бе толкова сигурен, че тя изпитва някакви чувства към него; усети го в мига, в който я докосна, ала бе объркал това „чувство“ с любов. Тъкмо щеше да си налее питие, когато забеляза писмото на възглавниците.
Беше от Джой. Уведомяваше го, че заминава с Уил Маркило, сина на директора на фирмата за кетъринг, и го моли да съобщи сутринта на майка й. Останалата част от писмото представляваше отчаяният опит на племенницата му да накара Спенсър да разбере причините й за внезапното й изчезване; как разговорът й с Кори я е накарал да се замисли и да се омъжи за човека, когото обича. Според краткия разказ на Джой Кори признала, че никога не е обичала друг освен Спенс и е искала да има деца от него, ала сега се страхувала да рискува отново. Точно така се чувствала и Джой, след което решила да рискува с Уил.
Спенс прочете писмото отново, след което го постави на масата и се загледа в леглото си. Мислеше за обясненията на Джой и осъзна нещо за Кори, което го накара да забрави провала тази вечер.
Според писмото на Джой Кори го обичаше. Искаше да има деца от него, ала се страхуваше да рискува отново.
Утре имаше сватба, ала нямаше булка и младоженец. Само преди няколко мига Спенсър си мислеше, че не би могъл да убеди Кори, че иска единствено нея и няма никакви тайни мотиви. Ала все още имаше надежда. Той се поколеба за миг, след което окончателно взе решение и вдигна телефона.