Всичко това накара Спенс да реши, че тази сутрин не е чак толкова лоша.
Въпреки това нещо го безпокоеше. Имаше чувството, че забравя нещо изключително важно, което няма нищо общо с факта, че не е казал на Кори, че ще бъде истинска булка. Той се молеше на Господ да не го е излъгала, че обожава спонтанните неща и винаги действа инстинктивно; молеше се да не е излъгала Джой, че винаги го е обичала и е искала да има деца от него.
Кори го обичаше, той знаеше това. Това, което не харесваше особено, бе сватбата, която й предстоеше.
Разбира се, като се има предвид миналото им, тя мечтаеше двамата да застанат пред олтара.
Той се усмихна, представяйки си как ще разказва на децата им за този ден. Усмивката му угасна, когато излезе от кабинета си, застана на терасата и се загледа в лодките в океана. Ако грешеше, Кори щеше да е бясна, а ако не грешеше, щеше ли да се развълнува?
Спенс се върна в кабинета си, за да проведе още няколко разговора. В най-лошия случай Кори щеше да анулира брака и никой нямаше да разбере, че са били женени.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Застанал пред украсения с рози олтар, където много скоро пияният свещеник щеше да го свърже завинаги с нищо неподозиращата фотографка, Спенс си бъбреше с две дами, които нямаха представа, че щяха да му стават роднини.
Кори искаше усмихнати лица за снимките си, той осигури двеста с помощта на огромно количество първокласно френско шампанско, руски хайвер и забавната кратка реч, която произнесе. Всъщност, както изглеждаше, всички се забавляваха.
Младоженецът със сигурност.
Отпивайки шампанско, Спенс наблюдаваше как бъдещата булка нагласява камерите за снимките. Безкрайният шлейф на булчинската рокля, която струваше десет хиляди долара, й пречеше и тя го сви на топка. Спенс реши, че тя е най-прекрасното същество на Земята. Прелестна, неустоима, лишена от егоизъм. Още малко и щеше да бъде негова. Той я наблюдаваше, докато тя се приближаваше към него, очите й блестяха от удоволствие и Кори се нареди за снимка.
— Мисля, че ще стане чудесна — каза.
— Много добре — ухили се Спенс. — Между другото, боя се, че Латимър ще се стовари върху олтара. Изглежда ми малко нервен.
Бабата на Кори изсумтя, оправи воала на Кори и възмутено изрече:
— Свещеникът е пиян!
— Всичко е наред, бабо — успокои я младата жена и се обърна към майка си, която отвързваше шлейфа и го опъна внимателно зад дъщеря си. — Той не е истински свещеник. Спенс ми каза, че е водопроводчик.
— Искаш ли да ти кажа какъв е? Той е един пияница.
— Как е прическата ми? — попита Кори.
— Много добре — отвърна госпожа Фостър.
Спенс подаде ръка на Кори и се ухили. Той бе толкова щастлив, че усмивката не слизаше от лицето му.
— Готова ли си? — попита младоженецът.
— Почакай — отвърна тя и стегна черната му вратовръзка. Спенс си представи как ще му оправя вратовръзките до края на живота му.
Кори усети остра болка в гърдите при вида на елегантния мъж в смокинг, който нежно й се усмихваше, сякаш наистина се женеше за нея. Тя бе сънувала тази картина хиляди пъти, а сега се случваше наистина. За неин ужас бе готова да заплаче, ала се усмихна широко и скри сълзите си.
— Ще се справиш ли? — прошепна той с дълбок и дрезгав глас.
Кори кимна, преглътна и се усмихна празнично:
— Приличаме на Барби и Кен. Хайде да тръгваме.
Преди да направят първата крачка върху белия килим, който водеше към олтара, някой от предните редове се обърна и попита:
— Хей, Спенс, не може ли по-бързо, ще пукнем от жега?
В същия миг той се сети какво е забравил. Огледа се и забеляза част от златиста панделка в чаша от шампанско.
— Готови ли сте? — попита Латимър, като се почесваше по яката на робата си.
— Готови сме — отвърна Спенс.
— Какво ще кажете да караме по кратката про… процедура?
— Добре — съгласи се Кори и се отдръпна назад, за да открие Кристин, която трябваше да направи няколко снимки.
— Госпожице… ъ-ъ-ъ… Фостър?
— Да?
— Според обичая трябва да гледате към младоженеца.
— О, извинете — изрече Кори.
Латимър бе много любезен и им съдействаше, така че, ако искаше да преиграва, тя въобще не възразяваше.
Сложи ръката си в тази на Сценс и видя, че Кристин зае позиция отдясно и вдигна фотоапарата си.