— Спенсър Адисън, вземате ли Кор… и… Каролайн Фостър за законна съпруга, докато смъртта ви раздели? — свещеникът изрече тези думи толкова бързо, че нищо не се разбра.
Спенс се усмихна, като не откъсваше поглед от очите й:
— Да.
Усмивката на Кори изчезна.
— Каролайн Фостър, вземате ли Спенсър Адисън за законна съпруга… съпруг, докато смъртта ви раздели?
Главата й щеше да експлоадира. Тя не разбираше нищо.
— За Бога, Кори — пошегува се Спенс, — не можеш да ме зарежеш пред олтара.
— О, напълно си го заслужаваш — нервно се засмя тя, като се опитваше да се съсредоточи върху фотоапарата на Майк.
— Хайде, кажи „да“.
Тя не искаше. Не можеше да участва в тази измама.
— Това да не ти е филм, снимат те с фотоапарат в момента — смъмри го тя.
Спенс хвана брадичката й:
— Кажи „да“.
— Защо?
— Кажи „да“.
Той наведе глава и приближи устните си към нейните. Кристин бързо се приближи, за да снима.
— Не можете да я целунете, преди тя да каже „да“ — предупреди Латимър.
— Кажи „да“, Кори — прошепна Спенс, лицето му бе толкова близо до нейното, че тя усети дъха му, — и добрият свещеник ще ми позволи да те целуна.
Тя се усмихна, жадуваше целувките му.
— Да — прошепна през смях, — дано целувката си заслужа…
Той запуши устата й със своята и силно я прегърна. Свещеникът тържествено изрече:
— Обявявам ви за съпруг и съпруга, пръстенът моля.
Избухнаха аплодисменти.
Напълно зашеметена от страстната целувка, Кори стисна раменете му, за да запази равновесие.
Той стисна ръката й, после сложи нещо на пръста й, което я одраска.
— Трябва да се преоблека — рече Кори.
— Преди да си тръгнете… трябва да… — започна свещеникът.
Спенс го прекъсна:
— Ще ме поздравиш след няколко минути, Лати. Ще се видим в библиотеката, там е тихо, ще заведа Кори горе. Отвън те чака такси, ще поговорим и след това ще те откарат вкъщи.
Докато се качваше към апартамента си, тя си мислеше за невероятните снимки, които бяха направили. Също така необяснимо защо, но бе потисната и като се замисли, стигна до заключението, че така се чувства човек след дълъг и напрегнат работен ден. Не биваше да вини Спенс за депресията, в която бе изпаднала. Той бе изиграл прекрасно ролята си на заместник-младоженец, хладнокръвно и с момчешки ентусиазъм. Беше направо очарователен.
Все още се опитваше да подреди мислите си, когато той отвори вратата на апартамента й и влезе вътре. Когато Кори мина покрай него, Спенс застана на пътя й:
— Какво има, красавице?
— О, моля те — рече тя, като почти се задушаваше от смях, — не бъди толкова любезен, че ще се разплача.
— Ти беше ослепително красива булка.
— Предупреждавам те! — смееше се тя.
Той я взе в обятията си и нежно я притисна към себе си. Този жест бе толкова неочакван, че Кори наистина щеше да се разплаче.
— Това беше фарс — прошепна тя.
— Повечето сватби са такива — поясни той. — Те не са най-важното.
— Предполагам — промълви разсеяно Кори.
— Помисли си за всички сватби, които си виждала — продължи той, без да обръща внимание на изненаданите гости, които минаха покрай отворената врата на апартамента й, — поне на половината от тях младоженецът е махмурлия, а булката — бременна. Направо е жалко.
Кори се засмя, Спенс се усмихна и се замисли, че смехът й винаги го кара да се чувства добре. Винаги, когато я разсмиваше, се чувстваше по-добър, по-силен, по-мил.
— Като се имат предвид всички тези детайли това е идеалната сватба, за която си мечтала.
— Не и за мен. Аз искам сватба на Коледа.
— Значи това е единственото, което не ти хареса в днешната — сезонът. Искам да кажа, ако мога да направя нещо, с което да се почувстваш по-щастлива, кажи ми и ще го направя.
„Би могъл да ме обичаш“ — помисли си тя, а после каза:
— Наистина не би могъл да направиш повече. Ти много ми помогна. Чувствам се малко глупаво; прекалено сантиментална съм. Сватбите ми действат така.
Той й повярва.
— Ще се оправя с Латимър, после искам да се преоблека. Между другото, наредих да донесат бутилка шампанско тук, после ще се кача и можем да го изпием — как ти се струва?
— Добре — рече тя.
Кори взе душ и се почувства по-добре. След това отвори гардероба си и започна да разглежда дрехите си. Чудеше се какво ще отива на булка-заместник, която ще пие шампанско с младоженеца-заместник.
— Това е прекрасно — рече си тя и извади бежови панталони от коприна и дълга туника — напълно подходящи за имение в Нюпорт.
Стоеше пред огледалото в банята и разресваше косата си, когато чу Спенс да чука на вратата, а после да влиза.