— Извинете — рече Мери усмихната, — но госпожа Брадли ще се простуди, ще отида да й намеря връхна дреха.
Тя изпрати Кори и Даяна в къщата за шал и когато се върнаха, Мери разговаряше с майка си за интервюто с Мардж Крамбейкър.
— Знаеш ли какво направих току-що? Сега всички ни мислят за селяни, дошли в големия град — призна тя отчаяно. — Не искам и да си помисля какво ще напише в хрониката. — Мери взе шала от момичетата и помоли майка си да го занесе на госпожа Брадли, след което се смеси с тълпата, за да се грижи за гостите.
Кори и Даяна се ужасиха от вероятността да станат обект на присмех в целия град.
— Мислиш ли, че ще ни се подиграе? — попита Даяна. Роуз я прегърна и се усмихна.
— В никакъв случай — прошепна баба им окуражително и тръгна към госпожа Брадли, като се надяваше възрастната жена да е добре.
Госпожа Брадли светна от радост при вида на ръчно изплетения дантелен шал.
— Обичах да плета — каза тя и го разгледа с възхищение с дългите си и аристократични, ала болни от артрит пръсти. — Вече не мога да държа куката, дори и големите, които се продават в магазините.
— Трябва ви кука с голяма дръжка, за да може да ви е по-лесно — посъветва я Роуз.
Тя се огледа за Хенри. Той беше наблизо и обясняваше на една жена как се отглеждат зеленчуци. Роуз го повика. Когато Хенри научи за проблема, веднага кимна.
— Госпожо, имате нужда от кука с голяма и дебела дръжка, за да бъде съобразена с формата на ръката ви, с вдлъбнатини, за да не ви се изплъзва.
— Не мисля, че произвеждат такива — отвърна госпожа Брадли обнадеждена.
— Да, но аз ще ви направя. Заповядайте вдругиден сутринта и останете за няколко часа, за да ви взема мярка. — Той внимателно докосна болните й от артрит пръсти. — Артритът е истинска напаст, но има начини да се преодолее болката. Всичко ще е наред. И аз страдам от време на време.
Докато се отдалечаваше, госпожа Брадли не можеше да откъсне поглед от него, сякаш бе мистичен рицар в лъскава броня. Обърна се към Роуз и любезно се извини, че ще отиде при другите гости.
— Внукът ми Спенсър също е на тържество някъде наблизо. Помолих го да ме вземе в единайсет. Не искам да ви задържам.
Роуз огледа набързо трапезата и се усмихна доволна, че всичко е наред. Седна до госпожа Брадли.
— Забравих да ви кажа, че трябва да използвате дебела прежда с куката, която Хенри ще направи. Възнамерявах да науча Даяна да плете и й показах красиво килимче, за да събудя интереса й. Тя се намръщи при вида на правоъгълниците и сама предложи да избродира ябълки, лимони, ягоди и други неща. Тя нахвърли някои скици. Бяха изчистени и никак не бяха лоши. Ще ви харесат.
— Даяна? — прекъсна я невярваща госпожа Брадли. — Имате предвид малката Даяна Фостър?
Бабата кимна, изпълнена с гордост.
— Да, разбира се. Момичето има талант, артистични маниери, както и Кори. Даяна рисува, дори и с въглен, наистина си я бива. Кори пък обожава фотографията, има талант. Робърт й купи професионална камера за четиринайсетия рожден ден.
Госпожа Брадли се наведе напред, проследи погледа на Роуз и се усмихна, когато забеляза момичетата.
— Не искам да съм на ваше място, когато момчетата забележат двете красавици — подсмихна се тя.
Без да подозират, че в момента говорят за тях, Даяна и Кори наблюдаваха тържеството отстрани, близо до масите с десертите. Те съвсем не се интересуваха кои младежи са поканени. По молба на баща им Кори се вживяваше в ролята на фотограф и обикаляше групите, като се опитваше да улови настроението на тълпата и техните лица.
— Ще тръгваш ли? — попита Даяна. — Може да гледаме някой филм.
Кори кимна.
— Веднага щом свърши лентата. — Тя се огледа за нещо интересно, което все още не бе заснела. Сети се, че всъщност почти не бе снимала семейството си.
— Баба е ето там — каза Кори и тръгна към нея. — Ще направя една сним… — Изведнъж се спря, не можеше да си поеме въздух при вида на високия младеж с бяло яке, който внезапно се отдели от тълпата. — Я виж ти — въздъхна Кори и сграбчи ръката на Даяна, за да я спре. — Кой е този? Ето там, току-що се запознава с баба — уточни тя.
Даяна погледна и й отговори:
— Това е Спенсър Адисън. Внукът на госпожа Брадли, учи в Хюстънския колеж. Той живее с нея… майка му живее в друг град, доведената му сестра е доста по-възрастна от него, ала той не се разбира добре с тях… Почакай малко! Спомних си къде живее с баба си. Майка му сменяше съпрузите си като носни кърпички и така госпожа Брадли реши да вземе Спенсър под крилото си. Той е на около деветнайсет или двайсет, не съм много сигурна.
Кори не бе имала връзка с момче до този момент и изведнъж завидя на всички момичета, които си имаха приятели. Почувства се странно. Досега никога не се бе интересувала от мъже.