Изговаряйки това красиво име, тя се разтрепери от вълнение. Направи кратка пауза, за да си отдъхне.
— Така е добре, чудесно. — Кори ги снима. Двойката зае предишните си места, а Кори въобще не бе доволна от позата — някак бе изкуствена. Затова каза на Спенсър: — Този път, сложете ръка на рамото на баба си.
— Тъй вярно, капитане — отвърна той, като се пошегува с моряшкия й костюм, и изпълни командата.
Кори също смяташе да се пошегува, но се отказа. После щеше да се наслаждава на остроумието си.
— Госпожо Брадли, искам да ме погледнете. Така е добре. — Тя хареса начина, по който Спенсър бе сложил едрата си ръка върху крехкото рамо на баба си — истински закрилник. — И така, преди да ви снимам, искам да си припомните нещо много съкровено, което сте преживели заедно, само вие… Например, когато Спенсър е бил малко момченце. Може би в зоологическата градина… или как се е учил да кара колело… или пък, когато е изпуснал сладоледа си и е искал да си го вземе обратно… — През обектива видя как Спенсър се ухили и погледна към побелялата коса на баба си. Междувременно госпожа Брадли се усмихна мило и очите й заблестяха. Тя погледна внука си с цялата си любов и нежност. Сложи ръката си в неговата. Кори изщрака два пъти, а сърцето й се изпълни с радост, че е успяла да заснеме такъв съкровен момент.
Тя се усмихна. В очите й се четеше надежда.
— Ще ги дам да ги промият във фотостудио. Тези снимки са много важни.
— Благодаря много, Кори — рече радостна госпожа Брадли, очите й все още блестяха от спомените.
— Аз също искам да се снимам с теб, Спенс, и после трябва да си тръгваме, че доста закъсняхме — чу се приятен женски глас.
Едва сега Кори забеляза, че Спенсър е с момиче. То беше красиво, с тънка талия, големи гърди и изключително дълги и прекрасни крака. Сърцето на Кори спря да бие, ала тя отстъпи назад и ги снима. Изчака светлината на фенера да заслепи противницата й и щракна.
Следващата седмица снимките на Кори бяха готови, а статията на Мардж Крамбейкър се появи в пресата. Цялото семейство се събра в трапезарията, всички затаиха дъх в очакване Робърт да прочете светската хроника. Цялата страница бе заета от снимки на гостите и украсата, храната и цветята, дори градините.
Статията на Мардж Крамбейкър бе чудесна, лицата на всички засияха, когато Робърт Фостър гордо я прочете на висок глас:
— … Докато се грижеше нищо да не липсва на никого на това страхотно тържество, госпожа Робърт Фостър Трета (с моминско име Брайтън, от Лонг Вели) демонстрира грация, гостоприемство, обърна внимание на всеки гост, с което определено се нареди начело на класацията за най-добра домакиня в Хюстън. Несъмнено за тържеството допринесоха и родителите на госпожа Фостър — господин и госпожа Хенри Брайтън, които бяха толкова великодушни и любезни, че с радост разведоха много въодушевени гости и бъдещи градинари и занаятчии из новата зеленчукова градина, прекрасните цветя и собственоръчно изработените изделия на Боб Фостър…
ТРЕТА ГЛАВА
Тържеството определено имаше огромен успех, както и снимките, които Кори бе направила на Спенсър Адисън и баба му. Кори бе толкова развълнувана, че поръча да уголемят най-сполучливите — по едно копие за госпожа Брадли и по едно за нея.
Когато ги получи, тя сложи най-хубавата снимка на Спенсър в рамка на нощното си шкафче, после се излегна на леглото, за да се увери, че може да я вижда. Кори вдигна глава и погледна Даяна, която седеше до краката й.
— Не е ли красавец? — въздъхна тя. — Той е едновременно Мат Дилън и Ричард Гиър — дори е по-красив и от двамата, взети заедно. Прилича на Том Круз и на онзи мъж Харисън еди-кой си…
— Форд — допълни Даяна, която винаги изучаваше всичко с подробности.
— Форд — съгласи се Кори, като взе снимката и я сложи пред лицето си. — Един ден ще се омъжа за него. Знам го със сигурност.
Въпреки че Даяна бе малко по-голяма от нея, както и определено по-зряла, по-мъдра и по-практична, тя не я спря.
— В такъв случай — Даяна стана и се пресегна за телефона на Кори — трябва да се уверим, че бъдещият ти съпруг си е вкъщи, преди да занесем снимките на госпожа Брадли. Може да отидем пеш, няма и три километра дотам.
Госпожа Брадли беше поразена от снимките.
— Какъв талант имаш само! — възкликна тя, а болната й от артрит ръка потрепери, когато докосна лицето на Спенсър върху снимката. — Ще я сложа на тоалетката. Не — рече тя и се изправи, — ще я сложа във всекидневната, за да може всеки да я види. Спенсър — извика тя внука си, който в този момент слезе по стълбите и се отправи към външната врата. Той се спря и влезе във всекидневната. Бе облечен в спортен екип в бяло и носеше тенис-ракета — според Кори така бе още по-привлекателен.