— Прекрасна е, Спенсър! — задъха се тя. — Благодаря ти много. Винаги ще я пазя.
Кори знаеше, че той е поканен на коледно тържество, организирано от негови приятели, и докато го изпращаше до фоайето, за пръв път се почувства зряла жена със самочувствие. Бе облечена с дълга права пола, бяла копринена блуза, кадифена виненочервена жилетка и носеше обувки с високи токчета. Тъй като знаеше, че Спенсър ще дойде тази вечер, беше вдигнала косата си на кок, като бе пуснала само няколко кичура. Тази прическа я правеше да изглежда по-голяма. Даяна се съгласи и добави, че така очите й изпъкват.
— Весела Коледа, Кори — рече той във фоайето и се обърна да си ходи.
Къщата бе украсена за Коледа — елхови клонки, гирлянди, а на кристалния полилей във фоайето бе закачена огромна китка имел, завързана с червена и златиста панделка, и Кори импулсивно изрече:
— Спенс, не мислиш ли, че да не зачиташ коледните обичаи, носи лош късмет?
Той се обърна, ръката му вече бе на дръжката на входната врата.
— О, нима?
Кори кимна, ръцете й бяха сключени зад гърба от нервно очакване.
— И какви обичаи нарушавам?
Тя отстъпи назад и погледна към имела.
— Този — рече, като се опита да не трепери от напрежение.
Той погледна към полилея, после към нея. Спенсър явно се колебаеше. Кори направо искаше да потъне вдън земя.
— Разбира се. Обичаят не те задължава да целунеш мен. Можеш да целунеш някой друг, който живее в тази къща. Прислужницата, Кончита, котката, кучето…
Той се засмя, пусна бравата, ала вместо да се наведе и да я целуне по бузата, което бе най-голямата й надежда, той се поколеба и я погледна.
— Сигурна ли си, че си пораснала за тези работи? Кори потъна в бадемовите му очи, хипнотизирана от пламъчетата в тях. „Да — помисли си с трепет. — Пораснала съм за тези работи и чакам цяла вечност.“
Кори бе сигурна, че той ще намери отговора в очите й. Разбра, когато Спенсър го прочете и й се усмихна.
Кори уверено и тихо изрече:
— Не. — Инстинктивно усети, че желае да флиртува с него, и играта й наистина подейства.
Той се поддаде. Хвана брадичката й, наклони главата й назад и през дрезгавия си смях притисна устните си до нейните… само веднъж. Целувката продължи само миг, Спенс отдръпна ръката си и Кори отвори очи.
— Весела Коледа, херцогиньо — пожела й тихо той. Кори усети ледения въздух, когато той отвори вратата. Затвори след него и изключи осветлението във фоайето; постоя известно време в тъмнината все още под влиянието на ласките му и нежността, която разпозна в шепота му. Вече две години бленуваше за Спенсър Адисън, ала чаровният му глас и магнетичната му целувка надхвърлиха и най-смелите й мечти.
Единственото нещо, което засенчи щастието й, бе, че Спенсър реши да остане в колежа през пролетната ваканция, за да учи за последните си изпити, и щеше да се върне в Хюстън през юни, когато се дипломираше.
Кори, която не се интересуваше от момчета, реши да използва времето от януари до юни, за да обогати знанията си за мъжете, като излизаше постоянно с различни момчета. Спенс бе с около шест години по-голям от нея, изключително самоуверен, а тя бе започнала да се притеснява, че поради невежеството й за мъжете и срещите с тях ще го засрами или всъщност ще го накара да се отдръпне от нея.
Тя беше известна в училище и имаше много момчета, които изгаряха от желание да излизат с нея. Дъг Хейуърд обаче й стана любимец и постоянен придружител, както и неин довереник.
Дъг бе от горните класове, отговорник на кръжока по дискусии, защитник на футболния отбор, ала причината, която привлече Кори толкова силно към него, бе, че и той също така бе безнадеждно влюбен в момиче, което живееше далеч. В края на краищата можеше да научи много от него — Кори би могла да проникне в света на по-големите момчета, би могла да си говори с него за Спенс. Дъг беше на същата възраст като Спенс, също така умен и със страхотно тяло и се отнасяше с нея като със сестра. Всичко се нареждаше идеално.
Дъг й разказа с подробности какво „мъжете“ харесват у жените и й помогна с няколко съвета как да привлече вниманието на Спенсър, а след това да спечели и сърцето му. Някои от идеите му се оказаха полезни, други — неосъществими, а трети — направо смешни.