— Разбираш ли, напоследък много мислих върху това, което ми каза за целите в кариерата. Права си, че задълженията ми в плантацията почти не ми отнемат време. След като се оженим имам намерение да живеем в града. Като семеен мъж, съм решил да основа свое собствено предприятие.
Изражението на Миси остана недоверчиво.
— Имаш ли достатъчно капитал, за да го направиш?
— Да, имам.
Тя сви рамене.
— Мисля, че няма да сполучиш. Цената на памука след войната много ще спадне.
— Миси, няма ли да престанеш с тези абсурдни приказки за война? — сгълча я той раздразнен.
Тя стисна зъби и упорито замълча. След като беше опитала да му каже истината за това, откъде е дошла, между тях беше започнала ожесточена битка на нерви. Той твърдо отказваше да повярва, че е дошла от 1992 година, а тя упорито твърдеше обратното.
Той се изкашля.
— Е, Миси, мислиш ли, че планът ми ще успее?
— Да, но…
— Но?
Тя се огледа с преценяващ поглед.
— Тази сграда е доста солидна. На твое място бих я превърнала в текстилна фабрика.
Той се смая.
— Фабрика за текстил?
— Да — тя пристъпи към него и продължи задълбочено: — Виж, в тази област се произвежда толкова много памук, а откакто съм тук, съм видяла само една фабрика за текстил.
Той отстъпи назад.
— Откакто си дошла тук? Искаш да кажеш — през живота си.
Тя махна с ръка.
— Няма значение. Фактът си е факт. На практика в Мемфис няма текстилна индустрия. Помисли за парите, които биха могли да се спестят, ако памукът не се транспортира на изток до Англия. Може да се тъче още тук и да се продава на местния пазар.
Той подсвирна.
— Знаеш ли? Идеята ти е чудесна.
— Ако сам посредничиш на собствената си продукция, би могъл да натрупаш голяма печалба — продължи тя. — Ще захранваш с тъкани собствената си фабрика — като постави показалец на устните си, тя се замисли за момент. — Чудя се откъде ще набавим най-добрите машини — тъкачни станове, казани за боядисване… Особено в тези дни и времена. Може би от Ню Йорк или Бирмингам. Определено трябва да отпътуваме, за да набавим основните машини.
— Трябва да отпътуваме, за да купуваме машини! — повтори той, като повдигна вежди многозначително.
Тя също го погледна многозначително.
— Това е моето мнение.
Той я гледаше едновременно с възхищение и предпазливост.
— Изглежда, имаш нюх към бизнеса, любов моя.
Тя се изпъчи гордо.
— Казвала съм ти, че никога няма да бъда щастлива единствено като съпруга.
— Сигурно си права — измърмори той.
Тя се поколеба за минута и след това добави равнодушно:
— След като стана дума, наскоро обсъждах създаването на такова предприятие с Робърт Бринкли. Той напълно се съгласи да ме финансира.
Фейбиан се изуми.
— И ти не се обърна към мен или към баща си?
Тя се изсмя презрително.
— Фейбиан, нито ти, нито баща ми щяхте да проявите и най-малко усилие, за да ми помогнете да започна собствен бизнес. Откакто съм тук, единственото нещо, което ви интересува, е да ми покажете моето място.
Сега очите му светнаха лукаво.
— Изглежда, не сме успели.
— Ха! — извика тя. — Ако откриеш фабрика тук, би ли ме включил в работата?
Той въздъхна.
— Миси, ти искаш много.
— Но никога няма да се съглася на по-малко.
Той пристъпи по-близо до нея. Отправи й придумваща усмивка.
— Виж какво, мила. Ще заминем за Ню Йорк и Бирмингам, за да изберем машините… по време на медения ни месец.
— И след това какво, Фейбиан? — предизвика го тя.
— Дай ми малко време — каза той с умолителен жест. — Ти се надсмиваш над всяко мое предложение. Не мога да се справя с всичко веднага.
След кратко замисляне тя надменно се обърна към него:
— Страхувам се, че това ще ти е по-трудно, отколкото да кажеш просто „Омъжи се за мен, ангел мой“. А аз ще ти позволя да видиш моите машини.
Той се наведе към нея, потиснал лукава усмивка.
— Миси, ти знаеш, че твърдо съм решен да се оженя за тебе.
— Както ти казах, аз няма…
Той я грабна и притисна силно към себе си.
— Другото нещо, което ме накара да те доведа днес тук, беше… да ти покажа моята… машинка — той се наведе и устните му страстно похитиха нейните. Викът на протест заседна в гърлото й тя си помисли раздразнена, че я целува така, сякаш не беше я целувал от седмици. С върховно усилие на волята успя да го отблъсне от себе си.
— Не бързай толкова, Ромео. Искам един отговор веднага.
— Целуни ме и аз обещавам, че ще си помисля — каза той.
Отново налетя върху нея. Езикът му се плъзна надълбоко. Пръстите му сваляха фибите от косата й. Миси се забрави, бързо капитулира пред целувката му и се притисна силно към него. Изглежда, вече не търсеше отговор. Дори не си спомняше и въпроса. О, защо Фейбиан излъчваше такъв чудесен аромат? Тя зарови пръсти в копринената му коса. Езиците им се състезаваха да доставят удоволствие на другия, а целувката им ставаше все по-страстна.