— Мисля, че и ние също би трябвало да планираме сватбата си за петнадесети май. Да видим какво ще се случи.
Очите му помътняха и каза подозрително:
— Мислиш да размениш отново мястото си с Миси, нали?
Тя произнесе с примирение:
— Мисля, че ако е речено Миси и аз да бъдем разменени, може би нищо не можем да направим, за да го предотвратим.
— Не! — извика той. — Можем да направим нещо! Няма да се оженим на петнадесети май! — обхвана лицето й и продължи да говори, но вече на границата на отчаянието. — Мелиса, омъжи се за мен сега, днес! Ще вземем самолета за Вегас и…
— Не, Джефри.
— Не? Но не разбираш ли? Ако се омъжиш за мен сега, няма никаква възможност да се омъжиш за Фонтено на петнадесети май?
Тя тръсна глава примирено.
— Мисля, че ще бъде и погрешно, и наивно от наша страна да вярваме, че можем да променим времето и съдбата си. Ако Миси наистина си иска живота обратно, аз трябва да й го върна. Всичко останало би било безотговорно.
Гледаше я обезумял от болка и страх.
— Кажи ми, че не мислиш така!
— Но аз трябва да мисля така! Ние трябва да насрочим сватбата си за петнадесети май и нека съдбата да реши. Може би е писано да бъдем заедно. Или би могло…
Той я притисна силно към себе си.
— Не казвай другото. Не искам да те загубя! Ще те запазя за себе си, дори ако това ми струва всяка частичка от енергията и тялото ми.
Джеф я целуна жадно, като притискаше тялото й към своето. Тя отвърна на целувката му с цялото си същество. Сълзи напълниха очите й.
Тази нощ Миси Монроу лежеше в леглото си и упорито обмисляше как да изпрати съобщение на своята братовчедка. За кой ли път прехвърляше думите в ума си. Молеше се някак Мелиса да чуе нейните молби и указания. В противен случай тя никога нямаше да бъде свободна, никога нямаше да успее да избяга от Фейбиан.
Мелиса спа неспокойно. В съня й се появи решителното лице на Миси. Чу нейните думи… петнадесети май… насрочи сватбата отново… падни по стълбите… обещай ми… да не забравиш. Съобщението се повтаряше без край. Събуди се измъчена. В сърцето си вече знаеше, че решението, което разби сърцата им днес с Джеф, беше правилно. Силите на съдбата бяха безпощадни. Нямаше какво да направи, за да промени нещата.
— Обещавам ти — прошепна смирено тя, хвърли се на възглавницата и горчиво заплака.
В миналото Миси се събуди с вик. Беше разбрала, че съобщението й е получено. Дори беше видяла лицето на Мелиса в съня си и беше чула отговора.
— Обещавам ти.
Последва минута на истински триумф. Но след това се хвърли на възглавницата и… изплака сърцето си.
Глава 37
Утрото завари Мелиса пред тоалетката. Гледаше в огледалото зачервените си очи и подпухналото си лице. Сега знаеше какво трябваше да направи. Беше получила съобщението… наставленията на Миси. Трябваше да планира сватбата си с Джеф за петнадесети май. И тогава щеше отново да се запремята по стълбите. В този момент щяха да си разменят отново местата с Миси. И щеше да изгуби всичко, което имаше значение за нея.
При тази мисъл горчиви сълзи потекоха по лицето й. Не искаше да напусне Джеф и новите си родители, за да се завърне при старите си родители и при ужасния Фейбиан. Знаеше, че онези, които беше оставила в миналото, бяха разочаровани от нея. А тук беше разцъфтяла. Щеше отново да бъде потисната и да заприлича на увехнала теменужка. Да се смали, засенчена от Фейбиан и родителите си. Но, което си беше истина, щеше да остане вярна на обещанието си. Този прекрасен живот, който живееше, беше взет назаем. Никога не й бе принадлежал истински. Нямаше начин да признае всичко на Джеф. Той щеше да застане на пътя й…
Миси седеше до тоалетката. Чудеше се защо не се чувства радостна и удовлетворена. Беше сигурна, че съобщението й най-сетне е стигнало до братовчедката Мелиса в съня й. Сега двете отново трябваше да насрочат сватбите си — за петнадесети май. Трябваше да имитират падане по стълбите и щяха отново да разменят местата си. Беше сигурна, че Мелиса щеше покорно да се подчини на нейните наставления. Дори беше видяла лицето й — беше кимнала в знак на съгласие, но то бе примесено с ужасно отчаяние.
Споменът за това изтерзано лице преследваше Миси сега. Милата братовчедка Мелиса беше готова да се подчини на нейните заповеди и да й върне живота. Сега тя живееше в настоящето и по всичко личеше, че е щастлива. От всичко, което беше научила Миси за нея, братовчедка й е била нещастна в миналото, Фейбиан и родителите й я намираха безинтересна и малодушна. Ако се завърнеше, тези тримата щяха отново да започнат да я тормозят. Въпреки добрите им намерения. Колкото до Фейбиан… О, господи, колко нещастен щеше да бъде с Мелиса! Колко разочарован щеше да бъде, когато открие, че неговата бивша смирена малка годеница някак пак е възкръснала. Той щеше да се подчини на брачното споразумение, но двамата с Мелиса щяха да бъдат злочесто нещастни.