Тя бързо го изгледа.
— Как съм се променила?
— Сякаш си разцъфтяла, любов моя. Когато за първи път се появи, ти беше една объркана, ужасена млада жена. Сега се превърна в личност със собствено мнение. Стана уверена и смела. Готова си да приемеш двадесетото столетие с всичките му предизвикателства.
Тя прехапа устни. Чувстваше, че ще се разплаче. Не беше ли направила сама наскоро тези изводи?
— Какво говориш, Джеф?
— Казвам, че ще извършиш грях, ако отново се превърнеш в онова, което си била.
— Защо… Защо бих го направила?
Той страстно я притисна до себе си.
— Не ми отнемай любовта… живота ми… като ме напуснеш, Мелиса! — прошепна той затрогващо. — Мога да се опитам да те задържа тук, но решението трябва да бъде твое.
Сълзи бликнаха от очите й. Погледът й говореше за дълбоките чувства, които я измъчваха.
— Обичам те, Джефри. Моля те никога да не забравяш това.
Очите му странно проблеснаха.
— Знам това, любима. Аз също те обичам.
Мелиса се сгуши в Джеф. С цялото си сърце желаеше да го успокои. Не искаше да го залъгва с думи, а да му предложи любовта, която щеше да гори в нейното сърце през целия й живот. Повдигна се на пръсти и го целуна с цялата тази любов. Отчаяно се надяваше споменът от нейната целувка никога да не избледнее в съзнанието му.
Късно тази нощ Миси стоеше в стаята си, облечена в нощница. Решеше косата си, когато чу трополене зад вратата на балкона. Когато се обърна с разширени очи, вратата рязко се отвори и влезе Фейбиан, облечен с бяла риза и тъмни панталони. В ръцете си държеше букет цветя.
— Фейбиан! — възкликна тя, като остави четката си за коса. — Как се озова тук?
Той се поклони усмихнат.
— Покатерих се по дървото до твоята веранда, любов моя.
— Но… защо?
Той се приближи до нея и й поднесе цветята.
— Предлагам мир.
Дълбоко трогната, Миси взе букета. Вдъхна аромата на красиво подредените рози и нежно ги остави на тоалетката.
— Благодаря — смутена прошепна тя. — Много са хубави.
За момент двамата се гледаха неловко. Той пристъпваше от крак на крак.
— Миси, искам да ти се извиня за днес…
— Искаш да ми се извиниш? — повтори тя невярваща.
Той кимна.
— Пийнахме заедно с Чарлз, Брент и Джереми тази вечер. Най-страшното е…
— Да?
Той се усмихна глуповато.
— Добре. С изключение на Джереми, който е безнадежден формалист, всички ние се съгласихме, че повече харесваме жените си такива. След като се промениха.
— Вие… сте съгласни? — изпъшка тя.
Той кимна енергично.
— Сега животът на всички е по-свободен и интересен. Само понякога вашият дух, съчетан с нашата решителност, ни противопоставя един на друг. Всички имаме нужда да намерим обща почва, за да постигнем компромис — той пристъпи по-близо. Докосна раменете й. — Какво място предполагаш, че е подходящо за нас?
— Аз… Аз не знам — смотолеви тя.
— Може ли да опитаме? — попита той. Очите му издаваха онова, което ставаше в душата му.
Погледът й внезапно се отклони.
— Е, аз предлагам…
— Мисля, че знам подходящо място за нас, откъдето да започнем — добави дрезгаво той и се надвеси сладострастно над нея.
— Фейбиан, не! — извика тя. Опита се с ръка да го отблъсне. — Колкото и да харесвам това, което правим, не може всичките проблеми да се решават в леглото.
Непоколебим, той погали ръката й и започна да целува всеки пръст.
— Не съм казал такова нещо, но позволи ми да те обладая и след това ще поговорим.
Зашеметиха я паника и страст едновременно.
— Аз… Аз не мога.
Сега той беше озадачен и наранен.
— Но защо?
„Защото не мога да те напусна с твоето дете под сърцето си!“ — думите, които не можеше да му каже, я задушиха.
— Да не би да се страхуваш, че родителите ти може да ни сварят? — попита той.
Тя поклати глава измъчено.
— Не, не е това. Аз просто… не мога да се любя с теб отново.
— Не можеш да се любиш с мен отново? Не може да бъде! — извика той.
Тя кършеше ръце.
— Искам да кажа… докато се оженим. Това е някакво суеверие, разбираш ли? — и довърши с прекършен глас: — Искам да направя утрешната нощ много специална.
— А, разбирам — съгласи се той. — Знаеш ли, звучи много приятно, ангел мои — продължаваше да я гледа със страстен копнеж.
— По дяволите, Фейбиан. Моля те да не ме гледаш така!
Стояха и се взираха един в друг. Желанието сякаш щеше да възпламени въздуха между тях. Миси се любуваше на мъжа, когото страстно обичаше. Поглъщаше всяка черта на лицето му, всеки контур на магнетичното му тяло, потъваше в излъчващите светлина дълбини на тъмните му очи. След като осъзна, че може би никога нямаше да го види след утрешния ден, че нямаше да се наслаждава на сладкото му любене, тя внезапно разбра какво трябва да направи, какво копнееше да направи.