Тя обви ръце около врата му. Гледаше го влюбено.
— Никога няма да ме загубиш, Фейбиан — и натъжена добави: — Знаеш ли, през последните два и половина месеца научих толкова много неща.
— Например? — попита той.
Тя го погледна сериозно.
— Научих, че не трябва да се страхувам от промените в себе си. Научих се да те обичам и да ти имам доверие. Да не се страхувам, че ще ме погълнеш като личност.
Той се усмихна.
— Има само един начин, по който бих искал да те погълна.
— Гледай да не се задавиш!
Той гризна гърдите й.
— Всъщност може никога да не ти разреша да станеш от това легло. Имам намерение да те съблека гола и да целувам всеки сантиметър от прелестното ти тяло.
— Не забравяй, че трябва да забременея — страстно измрънка тя, като докосна твърдината през долнището на пижамата му. — Искам бебе веднага!
— Ще получаваш всяка година по едно — обеща той с чувствено ръмжене.
Тя се засмя.
— А кога ще те събличам гол и ще целувам всеки сантиметър от теб, господин Фонтено?
— Всъщност, госпожо Фонтено, мисля, че снощи го направи — подразни я той. — Обаче не бих имал нищо против да извикам бис.
По-късно, след много чудни представления, Миси седна в леглото, облече пеньоара си и подаде на Фейбиан халата. Когато я погледна въпросително, тя го целуна и каза:
— Ела с мен долу, моя любов. Трябва да ти покажа нещо.
— Защо поиска да останем тук тази вечер, скъпа? — попита Джеф.
Сватбеното тържество беше свършило преди много часове. Господин и госпожа Далтън лежаха горе в нейното легло. Целуваха се и се милваха. Телата им бяха осветени от бледата светлината на нощната лампа.
— Аз наистина обичам тази къща — отговори Мелиса. — Имала съм толкова щастливи мигове с теб и родителите си.
— Разбирам — каза той. — Радвам се, че сме тук тази вечер. Утре заминаваме за Париж, където ще прекараме медения си месец.
— Не мога да повярвам, че ще летим до там със самолет — промълви тя със страх.
— Това притеснява ли те? — попита загрижено той.
Тя се усмихна и целуна ръката му.
— Не, ако си до мен, любов моя.
Очите му блеснаха от радост.
— Господи, толкова съм щастлив, че си моя! — после сериозно добави: — Толкова се страхувах, че днес можех да те загубя.
Тя обви ръце около врата му и го загледа с цялата си любов.
— Ти никога няма да ме загубиш, Джеф.
— Умирам да те попитам.
— Да?
— Какво промени решението ти и остана при мен?
Тя въздъхна.
— Знаеш, че днес трябваше да се разменим с Миси.
— Да, знаех. Дори предупредих баща ти да те държи здраво.
Тя изпука пръсти.
— Значи затова той ме държеше като удавник — сламка?
Той кимна.
— И аз, като теб, се страхувах, че сме безпомощни пред силите на съдбата — той се усмихна загадъчно. — Какво те накара да останеш при мен, любов моя?
— Просто открих, че Миси е щастлива с Фейбиан в миналото.
— Така ли? Благодаря на Господа! — той се намръщи. — Как узна?
— О, днес видях нещо.
— Видяла си?
Тя целуна силната извивка на челюстта му и погали голите му гърди.
— Защо не ти обясня по-късно? — прошепна задъхана.
— Съгласен — усмихна се той. — Всъщност може и да не ти разреша да станеш от това легло. Имам намерение да те съблека гола и да целувам всеки сантиметър от тебе…
— А ще ме дариш ли с бебе? — попита нежно тя.
— Разбира се! — той вдигна нощницата й и притисна лице към копринения й корем. — Стига вече приспособления, любов моя. Трябва да направя най-хубавото, за да забременееш тази вечер. Ако Фейбиан и Миси ще имат седем деца, тогава ние трябва да имаме поне десет!
— Аз съм с теб, любими! — щастлива отговори тя.
По-късно, след като се умориха да се любят, Мелиса седна в края на леглото, облече пеньоара си и подаде халата на Джеф. Когато той я изгледа въпросително, тя бързо го целуна и каза:
— Ела с мен долу, скъпи. Трябва да ти покажа нещо.
Джеф и Мелиса стояха до централната колона и се взираха в малахитовия овал. Когато кръговете започнаха да пулсират, те видяха образите на друга двойка.
— Да бъда проклет! — извика Джеф. — Това е Миси! А онзи до нея е Фейбиан, нали?
— Да.
Джеф тръсна глава удивен. Усмихвайки се щастливо, Мелиса добави:
— Имаме толкова много да говорим. Но мисля, че първо трябва да кажем довиждане на Миси и Фейбиан. Нещо ми подсказва, че няма да ги видим повече.
В миналото Миси и Фейбиан стояха до централната колона и се взираха в същия камък. Когато кръговете започнаха да пулсират, двамата видяха образите на друга двойка.
— Да бъда проклет! — извика Фейбиан. — Това е Мелиса! — обърна се към Миси. — Тогава ти си ми казвала истината за…