— Уверявам ви, че младата жена беше изпаднала в нервна криза — заяви той. — Навярно това е причината да загуби равновесие и да падне по стълбите. Ще й пусна малко кръв и организмът й ще се изчисти от отровите.
Очите на Миси се разшириха от ужас. Мъжът извади някакво приспособление, приличащо на зъби, остри като бръснач, и го насочи към ръката й.
— Назад, шарлатанин такъв! — извика тя и размаха юмрук срещу него.
Мъжът инстинктивно се дръпна назад. Двете жени се ужасиха.
— Лавиния — каза по-възрастната, — каква лудост е обзела внучката ми?
— Не се притеснявай, майко — отговори решително жената с име Лавиния. — Дъщеря ми падна лошо по стълбите. Просто за момент си е загубила ума.
— Да се надяваме, че ще го намери скоро — хладно изрече възрастната жена.
Миси само премигваше срещу двете.
— Внучка? Дъщеря? — повтори тя недоверчиво. — Вие двете да не сте случайно смахнати или нещо такова? За какво бърборите и къде, по дяволите.
Всички се вкамениха.
— Лавиния — намръщи се възрастната жена, — внучката ми има вид на обезумяла и говори като създание от улицата. Страхувам се, че падането е засегнало паметта й.
— Със сигурност е засегнало и езика й. За добро, бих казала — Лавиния се усмихваше изненадана.
— Престани, Вини! — нахока я единият от мъжете. — Не досаждай на детето. Вече достатъчно се измъчи.
Бабата се надвеси над Миси, разгледа я внимателно и поклати глава.
— Има нещо подозрително тук. Изглежда променена, някак по-възрастна. Падането явно я е състарило.
Жената, която се казваше Лавиния, махна с ръка.
— О, кои обръща внимание на една-две бръчки повече след такова падане? Не се притеснявай, мамо. Мелиса ще дойде на себе си след ден или два. Не си ли съгласен, Джон?
Мъжът с името Джон пристъпи напред.
— Мелиса, скъпа, аз съм татко ти. Имаше доста лошо преживяване, скъпа!
Миси следеше странния разговор с нарастващо удивление.
— Я недей да лъжеш! — сряза го тя.
— Но… въпросът е дали ни познаваш, скъпа.
— Не, не ви познавам! Но чувам налудничавите ви приказки. Името ми е Миси, глупак такъв.
Четиримата замръзнаха. Започнаха да шушукат помежду си. Накрая мъжът, наречен Джон, се изкашля и каза:
— Спомняш ли си, че падна по стълбите?
— Това си го спомням — наблегна заплашително тя. — Но не мога да си обясня как попаднах в тъмната зона. Защо просто не ме оставите на мира?
Всички си размениха ужасени погледи.
Внезапно вратата се отвори и в стаята влезе най-представителният мъж, когото Миси някога беше виждала. Той се надвеси над нея. В първия момент беше като хипнотизирана от физическата му красота — високо, мускулесто тяло, идеални черти на лицето, дълбоки кафяви очи. Отначало буквално не чу думите му. След това силата на изобличителната му реч стигна до нейното съзнание. Слушаше го занемяла.
— Достатъчно, Мелиса! — изрева той, като размахваше юмрук. — Няма да търпя повече твоите глупости и истерия. Достатъчно е, че посрами цялото си семейство с това нескопосано, превзето падане по стълбите. Направо е неприлично, че се опитваш да се отървеш от сватбата по такъв малодушен начин. Съгласи се на тази игра и сега, по дяволите, ще играеш докрай. Твоят егоизъм накара гостите да чакат прекалено дълго. Престани да мързелуваш, стани от кревата, слез по стълбите и се омъжи за мене!
До този момент Миси мислеше, че е умряла и е попаднала в ада. Сега като че ли срещна самия Сатана.
— Ти да не си луд? Дяволът ще замръзне, преди да се омъжа за такъв конски задник като тебе. Ти, господине, си една мижитурка!
Вълна на шок и ужасно сконфузване премина през стаята. Миси видя жената, която нарече себе си нейна баба, как се строполи като мъртва на пода.
Глава 6
— Къде ще ме водите? — простена Мелиса.
Събудила се в друго време, Мелиса ужасена наблюдаваше как „майка“ й се опитваше да й облече някакви странни дрехи. Лелята и мъжете бяха напуснали стаята. Горкото момиче все още беше объркано. Все още беше замаяна от болката в главата си. Навсякъде по тялото я болеше. Душевното й равновесие беше силно разклатено.
— Това са бельото и панталоните ти, мила — уверяваше я нежно майката. — Трябва да се облечеш, за да отидем до болницата да те прегледат.
— Да ме прегледат? Какво е това?
— Ти знаеш. Трябва да те видят на рентген — обясни жената търпеливо.
Мелиса рязко тръсна глава и се намръщи от болката, която и причини това движение.
— Не искам да ме преглеждат.
— Но, мила — отвърна жената, — ти си получила сътресение на мозъка. На главата си имаш цицина.