— Сътресение на мозъка? — гласът на Мелиса потрепери от страх и тя опипа челото си. — Какво е това?
— Нямаме друг избор, дъще. О, как можа да се случи това? — вайкаше се жената, нежно я хвана за ръката и я сложи да седне, като говореше настойчиво: — Трябва да се облечеш, Миси. Всяка минута ще дойде колата на „Бърза помощ“.
— Бърза помощ?
— Тя ще те откара в болницата.
— Но аз не искам да ходя в болница. Дори не знам коя сте вие и къде съм аз! — ридаеше Мелиса.
— Разбирам, че си объркана, мила. Кои не би бил след такова падане? Само запомни, че си вкъщи с майка, татко, леля и скъпия ти годеник Джеф.
— Скъпият ми годеник Джеф? — повтори Мелиса замаяна.
— Да, мила. Трябва да си спомниш, че падна по стълбите точно преди да се омъжиш за него.
— Милостиви боже! Трябваше да се омъжа… — с ужасен глас тя довърши — за него?
Шарлот я потупа по ръката.
— Така, така, скъпа. Сигурна съм, че всичко ще си спомниш. Сега обаче трябва да слизаме. Колата ще дойде всеки момент.
— Не можеш ли да предложиш ядене на кочияша и да дадеш овес на конете? — изкрещя отчаяно Мелиса.
Жената, наречена Шарлот, зяпна изумена.
— Боже, ти си била по-зле, отколкото предполагах! — изправи момичето на крака. — Трябва да се обличаш, скъпа.
Станала на разтрепераните си нозе, Мелиса започна да разглежда дрехата върху себе си. Прекалено тясна, тънка синя рокля, която оставяше ръцете й голи и едва покриваше коленете и.
— Що за облекло е това? — попита тя.
— Това е нощницата ти, мила — жената я погледна съчувствено. — Всъщност нямаш представа колко трудно аз и леля ти Агнес свалихме от тебе онова странно бельо.
— Какво странно бельо?
— Корсет, камизола и онези чудновати панталонки. Това беше най-странното облекло, което сме виждали някога. Трябваше ли наистина да се обличаш в такава старомодна булчинска рокля? Хайде сега, облечи си дрехите.
Очите на Мелиса станаха огромни, когато видя оскъдния тесен сутиен и долните гащета.
— Но аз не мога да ги облека! — възкликна тя. — Те са направо скандални!
— О, скъпа!
Въпреки продължителните объркани протести и молби, накрая Мелиса беше убедена да облече бельото, а след това и чудатите тънки чорапи, които я покриха чак до кръста. Облече изключително неприличната къса рокля и обу най-странните обувки, които беше виждала някога.
Главата й пулсираше от болка, когато новата й майка я поведе надолу по стълбите. Тя все още разглеждаше невероятно странния дебел килим и необичайните тапети, странните плоски лампи, прикрепени към тавана и излъчващи такава приятна светлина.
— Хайде, мила, не е толкова далече — успокояваше я Шарлот.
Жената стискаше здраво Мелиса за ръката, докато я водеше надолу по стълбите. Като погледна към фоайето, девойката съзря доктора, както и новите си татко и леля. Близо до тях стоеше господинът, наречен Джеф, който трябваше да е нейният годеник. Независимо че се страхуваше, когато го видя, някак й олекна. Усмихна му се лъчезарно, той й отговори със същото.
Точно когато двете жени стигнаха долното стъпало, в къщата влязоха двама мъже, облечени в бели престилки. В ръцете си държаха носилка. Докторът стисна Мелиса за ръката и я поведе към двамата.
— Хайде, девойко. Трябва просто да легнеш там долу…
Мелиса обаче се запъна. Очите й се присвиха от страх, обзе я паника. Близо до стълбите стоеше огромен, страховит мъж. Очите му бляскаха със злобно пламъче.
— Помощ! — изкрещя Мелиса. — Това е чудовище!
Отблъсна ръката на доктора и полетя нагоре по стълбите, сякаш спасяваше живота си. Всички я гледаха изумени. След няколко секунди вече беше изчезнала.
Докторът почеса брадичката си.
— Може би трябва да й повлияем по друг начин? — изсумтя той.
Миси скочи объркана от леглото. Беше сама — всички бяха напуснали стаята преди малко. Мисълта, че беше попаднала в устата на дявола, я плашеше, но тя се усмихна.
Чак сега забеляза, че беше облечена в широка памучна нощница, която се влачеше по земята. Сякаш беше от времето на баба й. Главата й започна да пулсира, когато тя се обърна да огледа обстановката. Всичко в стаята сякаш беше дошло от друг век — старинни мебели и газени лампи, персийски килими. На тоалетната масичка бяха подредени седефени принадлежности. Имаше умивалник с порцеланов леген и кана.
Какво, за бога, ставаше тук? Дали някои не беше се пошегувал, като я беше захвърлил в някакво възстановено историческо село? Но как би могла да бъде в същата стая? И кои бяха тези побъркани хора, които твърдяха, че са нейното семейство и годеник?
Миси отвори вратата на балкона и излезе навън.