Ставаше все по-мрачен като сенките в нощта. Всеки път, когато я докоснеше, тя се свиваше от страх. Беше срамежлива, затворена в себе си девственица, която трябваше да бъде ухажвана и съблазнявана, а той беше мъж на силните чувства, свикнал да получава това, което поиска, и нямаше търпение да се занимава с треперещи девици.
Бракът им беше обречен, но нямаше друг изход.
Късно същата нощ, когато къщата беше тъмна, Мелиса слизаше дебнешком по стълбите, обзета от паника и безнадеждност. Беше се наметнала с пелерината за пътуване и носеше куфар, но нямаше представа къде ще отиде. Ужасът от мисълта за утрешната сватба с Фейбиан я караше да забрави останалите си грижи.
Стигнала до централната колона, тя спря. Отново й се стори, че странният камък й намигна. Спомни си колко развълнуван беше баща й по време на тяхната малка церемония. Колко горди бяха родителите й с предстоящата сватба!
Сърцето й се изпълни с болка, с противоречиви чувства.
Внезапно Мелиса разбра, че не може да разочарова родителите си. Фейбиан беше прав — не могат да избягат от съдбата си. Сълзи се стичаха по лицето й. Взираше се в малахитовия камък и шепнеше пресипнало:
— Бих желала да съм навсякъде, но не и тук!
Мелиса се втурна нагоре към стаята си. Прекара нощта в пречистващи отчаяни ридания и безнадеждни молби!
Глава 3
Сто и четиридесет години по-късно Джеф Далтън и Миси Монроу стояха до същата колона и се целуваха. Двамата се бяха върнали от вечеря. Миси беше облечена в черна вечерна рокля и обувки с висок ток, Джеф — в тъмносин костюм, бяла риза и вратовръзка.
Миси се притискаше плътно към Джеф. Устните й сякаш го поглъщаха. Опитваше се да прелее в него най-хубавото от себе си. Отговорът му беше повече от сдържан. Устните му оставаха плътно затворени, ръцете му вяло обгръщаха раменете й. Тя се откъсна раздразнено от него.
— Джеф, какво ти става тази вечер? Сякаш целувам ледено блокче.
Усмивката на Джеф разкри очарователните му трапчинки.
— Нека да доживеем до утре. Тогава само се опитай да ме спреш.
Миси въздъхна разочаровано и взе ръката му.
— Хайде да изпием по едно питие в салона.
— Разбира се. Както кажеш.
Миси наля по една чаша коняк. Двамата седнаха на канапето. Джеф свали сакото и разхлаби вратовръзката си. Наслаждаваха се на приятната атмосфера в изисканата стая.
Миси тайничко разглеждаше годеника си. Колко представителен беше с гъстата си руса коса, сини очи, с мъжествените си черти. Беше висок и слаб, но мускулест.
Често си беше мислила, че двамата биха имали хубави деца — въпреки че се беше отдала на кариерата си, мечтаеше да има няколко деца. Дълбоко вярваше, че работата няма да й попречи да създаде собствено семейство. Често тъгуваше, че няма брат или сестра.
Дали Джеф щеше да бъде баща на децата й? Отпи от коняка и се намръщи. Сега осъзна, че наистина се е притеснявала от факта, че двамата с Джеф още не бяха се любили. Дали нямаше да се окаже, че скъпият расов кон е безплоден?
Джеф остави чашата си на масичката и се усмихна уморено.
— Познай какво ще правим утре, Миси? Ще имаме дълъг ден.
Тя докосна ръката му.
— Джеф, наистина ли искаш да се ожениш за мен?
Той се облегна назад.
— Защо? Разбира се, че искам.
— Просто понякога се съмнявам — каза тя мрачно.
— Миси, трябва да знаеш, че аз съм обречен да бъда твой съпруг — чу тя тактичния му отговор.
Тя неуверено притисна пръсти към снежнобялата му риза.
— Хайде тогава да се целунем още веднъж, преди да си тръгнеш!
Той се усмихна смирено.
— Разбира се, скъпа!
Джеф взе чашата на Миси и я постави върху масичката. Привлече годеницата си и нежно притисна устни до нейните. Бяха й омръзнали целомъдрените му целувки. Пръстите й смело се насочиха към копчетата на ризата му, а езикът й жадно се плъзна навътре в устата му.
Джеф простена и я притисна по-силно в ръцете си. За момент тя си помисли, че ще победи. Окуражена от възбуденото му дишане и страстното притискане на тялото му, откопча няколко копчета и прекара пръсти по широките му мускулести гърди. Вътрешно вече триумфираше, когато езикът му се стрелна с внезапен копнеж. Ръката й се спусна палаво надолу, пръстите й обгърнаха нещо превъзходно твърдо…