— Но, мила — придумваше я той, като движеше езика си по брадичката й. Тръпки я побиваха. — Ти си такова великолепно, честолюбиво и необуздано създание… толкова чувствителна, привлекателна…
Миси изпъшка.
— Какво ще правиш сега?
— Ще те любя — отговори похотливо той. Повдигна полите й и я погали самоуверено.
Тя въздъхна.
— Защо не казваш „не“, Миси? — подразни я безпощадно той. — Защото не можеш? Защото ме желаеш?
— Да! — извика тя.
— Защото ме искаш точно толкова, колкото и аз тебе.
— Да! — тя почти плачеше.
Той я целуна лакомо, като притисна възбудените си слабини към корема й. Тя отвърна на целувката му толкова страстно, че сълзи се разляха по страните й.
— Фейбиан, моля те, недей! — замоли го отчаяно тя. — Ще забременея!
— Искам да забременееш — прошепна той трескаво, като целуваше лицето й — Искам да заченеш моето дете точно в тази минута, така че никога да не можеш да избягаш от мен.
Думите му я възбудиха неудържимо, въпреки че продължаваше да протестира.
— Моля те, нямаш ли нещо, което да се използва в този затънал в невежество век? Презерватив или нещо друго?
Той се отдръпна назад: изглеждаше великолепен в гнева си.
— Къде си научила тези неприлични неща, жено? В някой бордей?
— Да! — заяви тя. Беше полуобезумяла, за да го разубеждава. — Аз съм долна проститутка!
Той само се изсмя.
— Ти не си проститутка, любов моя. Може да си била заблудена от краткотрайна авантюра в миналото си, за което вече съм ти простил…
— Върви по дяволите, Фонтено!
— Истината е, че никога не си познала истинското удоволствие, докато не попадна в ръцете ми онази нощ.
Тя се извърна настрани с измъчена въздишка.
Той сграбчи лицето й.
— Е, Миси, ще отречеш ли това?
— Ти знаеш, че не бих могла — отчаяно отвърна тя.
— А искаш ли да се почувстваш така отново?
— Знаеш, че искам.
Ръцете му отново се намериха под полите й. Пръстите й започнаха да разкопчават ризата му, а устните й търсеха твърдата повърхност на гърдите му.
Той промълви страстно:
— Ще те любя… Ще правя любов с тебе, докато забременееш. Докато обещаеш да се омъжиш за мен. Докато ме обикнеш.
— Аз те обичам.
— Знам, любима. Ще продължавам да правя това, докато кажеш, че ще бъдеш моя!
Глава 32
След няколко нощи Мелиса и Джеф се намираха в апартамента му. Бяха ходили на благотворителна вечеря, спонсорирана от Младежкия съюз. Мелиса беше облечена в бледосиня, блестяща вечерна рокля с дълбока цепка от едната страна. Той носеше фрак. Под звуците на стереоуредбата танцуваха в хола. Пееше Фил Колинс.
— Не мога да повярвам, че се намирам в твоето жилище, сама с теб — прошепна тя замечтано. — В моето време това е крайно осъдително.
— Аз съм ти дал свобода, мила — пошегува се той.
— Свобода?
— С някои ограничения, разбира се. Докато си стопроцентово моя, определено можеш да правиш, каквото поискаш.
— Звучи доста привлекателно — каза тя.
— Тази вечер беше приятна, нали? — добави той.
Въртяха се под звуците на музиката.
— О, да. Винаги е приятно да се запознаеш с благородни хора.
Той се отдръпна леко назад. Възхищаваше се на деколтираната й рокля.
— Нямаш представа каква помощ оказваш на един член от обществото, облечена в тази рокля.
Тя погледна надолу объркана.
— Имам ли нещо по роклята?
Той се засмя и целуна върха на носа й.
— Говоря за деликатните форми, които я изпълват, глупачето ми.
Тя пламна.
— Щастлива съм, че съм ти доставила удоволствие, господин Далтън.
Той намигна.
— Искам да те видя по бикини.
— Отново тези бикини. Това част от процеса на освобождаване ли е?
— В определен смисъл…
— Ти си смел мъж, скъпи!
Той внезапно стана сериозен.
— Моята решителност не знае граници. Първо ще те заведа до басейна и ще те науча да плуваш. А след това — да шофираш.
Тя симулира възмущение.
— Но ако се науча да карам кола, моят шофьор, господин Дюк, ще остане без работа!
— Доколкото те познавам, пак ще се възползваш от услугите му.
— Да те повозя веднъж, за мен е достатъчно — намръщи се тя замислено.
— Ти като че ли свикна с техниката на нашето столетие? — попита той.
Тя кимна.
— Вече не ме е страх както преди. Трябва да призная, че това време си има своите удобства.
— Надявам се да те разглезя с тях така, че никога да не ме напуснеш — притисна я до себе си и добави: — Като говорим за модерните чудеса, как мина прегледът онзи ден?
Мелиса се изкашля притеснена.
— Беше доста смущаващо, но предполагам, че всяка жена трябва да свиква с такива неща.