— Започна ли инжекциите?
— О, да. Казах на доктора, точно както ме посъветва, че през целия си живот съм имала па…
— Патологичен.
— Да. Че през целия си живот съм имала патологичен страх от иглите.
— Той клъвна ли?
— Какво да клъвне? — попита тя изумена.
Джеф се разсмя.
— Повярва ли на разказа ти?
— О, малко е да се каже, че беше ужасен. Той ми изнесе една убедителна лекция. Чудеше се как са могли моите родители да бъдат толкова безотговорни. Как съм могла да премина през училище, без да бъда имунизирана, за което нямах подходящ отговор. В известна степен моите аргументи се потвърдиха, когато припаднах по време на първата ваксинация.
— О, не!
— Да, точно така — каза тя сериозно. — Медицинската сестра ми обясни, че много хора губят съзнание, като видят иглите. Госпожица Фостър ми каза, че доктор Марчисън има свободен прием един след обяд седмично. Всъщност те имат нужда от някого, който да отговаря по телефона и да води картотеката. Предложих им услугите си.
Той зарови лице в косите й и каза прочувствено:
— Разбира се, че си го направила. Толкова си мила. Ти остави тук… Ти промени живота ни. Какво щях да правя без теб?
Мелиса замълча. Мислеше върху думите му. Почувства болезнена тъга от несигурността на живота си. Незнайна сила можеше да я изтръгне от прегръдките на Джеф, а колкото и да се чувстваше обвързана с миналото, не можеше да понесе мисълта, че ще разбие сърцето му.
Докато събираше обърканите си мисли, нова песен се разля от уредбата. Тя се заслуша в трогателния лиричен глас, после прошепна:
— Харесвам този господин Колинс. Има нещо много романтично и тъжно в музиката му. Харесах и блусовете, които слушахме онази вечер на Бийл стрийт.
— Ще отидем там отново.
— Бих била щастлива.
— Добре. Искам да ти хареса в това столетие! — продължиха да танцуват, докато песента свърши. Джеф я привлече към себе си и прошепна страстно: — Тази песен е много подходяща за момента, защото описва какво бих изживял, ако те загубя.
— Знам, Джефри. Чувствам се по същия начин — през очите й премина сянка. — Ние просто не знаем колко време още ще бъдем заедно. Дори ако Миси реши да остане в миналото, как бих могла да съм сигурна, че присъствието ми тук е завинаги? Може би си имаме работа със сила, която не можем да победим?
— Ние си имаме работа с любовта! — извика той пламенно. — Как би могла да помислиш, че нашата любов няма да се справи с всички прегради? Ти си моя и аз няма да позволя на Фонтено да те притежава!
Повлече я към своята спалня. Притисна я силно към себе си и я целуна настоятелно. Тя отвърна на целувката му. Възхищаваше му се, но горчиви сълзи я задушиха при мисълта, че ще го загуби.
— Попита ли доктора как да се предпазваме от забременяване?
Още в прегръдката му, тя отговори прямо:
— Да. Отговорът е в чантата ми. Споменах му за нашето неблагоразумие.
— Радвам се — прошепна той, като целуваше шията й. — Не че не искам дете от тебе, но беше грешка от моя страна да те насилвам.
— Разбирам, скъпи.
— Искам да се любим, Мелиса! — продължи той настойчиво. — Остани при мен тази нощ.
Думите му я развълнуваха, но тя разшири очи ужасена.
— Но аз не мога. Майка и татко ще бъдат възмутени.
— Не, няма. Просто им се обади по телефона и им кажи, че ще закъснееш. Да не те чакат — обхвана лицето й с ръце. — Любима, не ми ли вярваш?
— О, да! — прошепна трескаво тя.
— Искаш ли да се любим?
— От цялото си сърце.
Той се усмихна и й подаде слушалката.
— Да ти помогна ли да набереш?
Тя също се усмихна.
— Не, татко ме научи.
— Браво на него.
— Между другото, аз трябва да свиквам с тези приспособления, ако искам да помагам в поликлиниката, нали?
— Правилно.
Докато Мелиса говореше по телефона, Джеф отиде в хола да вземе чантичката й. Когато тя сложи обратно слушалката, й я подаде.
— Е?
Тя се усмихна криво.
— Майка каза да се забавляваме.
Той се засмя.
— Обърни се.
Когато тя се подчини, той разкопча роклята й. Целуна голите й рамене. Усмихна се при леката й въздишка и каза възбудено:
— Мисля, че е най-добре да влезеш в банята, любима, преди да съм обезумял.
— О, да! — тя тръгна с чантата, но се спря колебливо.
— Какво има, Мелиса? — попита той.
Тя се обърна, като хапеше устни.
— Това нашето продължителна моногамна връзка ли е, Джефри?
Той се разсмя.
— Какво, за бога, означава този въпрос?
Тя пламна.
— Докторът каза, че това приспособление може да се използва само при продължително моногамно… Така ли е?
Той й намигна.
— Можеш да бъдеш сигурна, че се отнася за твоето сладко задниче.