Сияеща, тя се насочи към банята.
Когато Джеф започна да се съблича, почувства такава силна любов към нея, че гърлото му пресъхна.
Мелиса се върна. Върху себе си носеше само наполовина смъкнат сутиен без презрамки. Джеф я чакаше под завивките, гол до кръста. Изглеждаше много секси. Следеше я с поглед, докато тя се намести до него. Усети, че е легнала върху нещо твърдо. Издърпа го и погледна объркана — беше дистанционното управление.
— Съжалявам, любима — каза той смутен. — Толкова много самотни нощи… Само аз и телевизорът.
Тя се усмихна кокетно и му го подаде.
— Предлагам да прибереш това на безопасно място, Джеф. Не бих искала да те прекъсвам, спирам или изхвърлям.
— Само се опитай — изсмя се гръмогласно Джеф. Взе дистанционното и го постави върху нощното шкафче. Целуна я и разкопча сутиена й.
— Чудех се, Джефри — прошепна тя, останала без дъх, когато той започна да целува гърдите й.
— Да? — гласът му беше дрезгав.
Тя удари мускулестите му ръце.
— Виж… Докато бях в банята, забелязах, че имаш центрофуга. Всеки път, когато се опитам да я използвам у дома, тя изстрелва гейзери срещу мен.
Той се усмихна.
— Как мога да ти помогна, мила?
— Можеш ли да ми покажеш как работи?
Отговори й със страстна целувка, която затвори устата й.
— Някога ще ти покажа…
Глава 33
— Моля всички за внимание!
В късния следобед на една събота Миси стоеше в дъното на помещението за каретите. До нея хълцаше Дулси. Трибуната на Миси беше едно малко одраскано писалище. Върху него беше поставила няколко плаката, които подготвя до късно през нощта.
Пред нея, по дългата пътека между двете редици файтони, бяха насядали повечето от негрите в плантацията. Облечени в груби работни облекла, петдесетина мъже и жени се бяха скупчили на пода. Слушаха Миси в напрегната тишина. Предупреждението й да бъдат тихи беше абсолютно, излишно. Настроението в огромния хангар беше толкова мрачно и сериозно, че дори преминаването на мишка би прозвучало като паническо бягство на едър рогат добитък.
Миси усещаше, че робите бяха дошли тук неохотно. Трябваше да изпрати Дулси до гетото им да ги събере за събранието. След неотдавнашния спор с баща си, който не доведе до никакъв резултат, тя беше твърдо решена да направи нещо за премахване на робството поне тук, в тяхната плантация. Твърде дълго беше проявявала търпение към Джон Монтгомъри. Беше дошло време за действия. Като погледна мрачните лица пред себе си, тя се покашля и започна речта си:
— Дошла съм днес тук, за да ви кажа, че е време да започнете сами да управлявате своя живот.
Тишина.
Тя смело продължи:
— Дошла съм да ви кажа, че институцията на робството е порочна, а моят баща не разбира това. Тук съм да ви дам кураж да поемете нещата в собствените си ръце.
Отново тишина.
— Вие сте лишени от правата на човешки същества — продължаваше разпалено Миси. — На вас само ви се заповядва. Нямате правото да ръководите собствената си съдба. Децата ви не могат да четат и пишат. Не можете да напускате плантацията, дори да се жените без разрешението на баща ми. Моето мнение е, че прекалено дълго сте търпели това непоносимо положение. Дошло е време да се отървете от злото.
Повечето от робите си размениха погледи, изпълнени със страх и объркване. Един възрастен мъж с посребрени коси стана и попита:
— Какво предлагате, господарке?
Тя се изкашля нервно.
— Предлагам да протестирате срещу тази антихуманна система. Да правите стачки и демонстрации.
— Демонстрации? — изуми се той.
Шепот на възмущение се разнесе из тълпата.
— Да! Трябва да откажете да работите и да понесете знаци, подобни на тези, които вече съм подготвила — тя кимна към Дулси, която колебливо вдигна един от плакатите. — Ето — довърши триумфиращо Миси, — трябва да направите такива плакати.
— Но как бихме могли да направим тези знаци господарке — попита спокойно мъжът, — когато повечето от нас не могат да четат или да пишат? Те няма да могат да разберат какво е написано върху тях.
— О, съжалявам — объркано отрони Миси. Чувстваше се пълен идиот. Обърна се към плаката на Дулси. — Тук пише: „Свобода сега!“ — грабна друг и го вдигна. — А тук — „Робството е зло!“
Из тълпата се разнесоха ужасени възклицания. Възрастният мъж каза мрачно:
— Господарке, разбирате ли, че всички ние ще бъдем бичувани или хвърлени в затвора за заговор?
Миси пребледня като платно и набързо хвърли плаката.
— О, не бях помислила…
— Миси, какво, за бога, става тук? — до нея достигна разгневен мъжки глас.