Новата история на убиеца беше един от любимите му жанрове — научна фантастика.
О, да, беше възхитително. Планът се развиваше отлично.
Убиецът повече нямаше да играе иракски войник, но този сценарий беше много по-добър, а ролята — по-интересна и точно като за него: доктор Зандер Суифт. Кой актьор не би убил за тази роля, символично казано, и по-специално за тази конкретна сцена? Щеше да се разиграе в театъра. Вълшебно!
В тази августовска вечер тротоарът пред център „Кенеди“ бързо беше запълнен с хора. Бяха предимно младежи — от различни части на града, самоуверени, малко нахални. Ала такава публика бихте очаквали за представление по сценична адаптация на научнофантастична повест, вече превърната в холивудски филм. Разликата беше, че мъжката роля в тази пиеса щеше да играе голяма филмова звезда. Заради това се бе натрупала цялата тази тълпа, макар че не всички билети бяха разпродадени.
Докато приближаваше центъра „Кенеди“, убиецът — който не беше звезда, поне засега — се вживяваше в образа на доктор Зандер. Не е зле един актьор да се подготви по-отрано за ролята, нали?
През редица от шест въртящи се врати се влизаше от тротоара в покрито с теракота помещение, където бяха касите. След това още четири врати отвеждаха до фоайето на театъра, застлано с килим. Той забеляза всичко, а мозъкът му запечата и най-малката подробност.
Вече почти повярвал, че е доктор Зандер Суифт, навлязъл по-дълбоко в образа, убиецът се придвижваше като всички останали в тълпата — нито много бързо, нито прекалено бавно. Очила с дебели тъмни стъкла, прошарена брада и непретенциозно сако от туид му помагаха да остане незабележим.
Ала въпреки това не успяваше да потисне съмненията си за генералната репетиция. Ами ако се издъни? Ако по някакъв начин тази вечер го заловят? Ако направи грешка в центъра „Кенеди“?
Погледът му се плъзна лениво по сребристия плакат зад стъклената витрина, покрай която минаваше.
Нашумелият холивудски актьор, чието име бе отпечатано с огромни черни букви над заглавието, бе популярен с претенциозни, но много успешни филми. Абсурдни комикси на живо, които измъкваха от зрителите по десет долара. Той беше единствената причина за почти пълната зала тази вечер.
Жените обожаваха Матю Джей Уокър, въпреки че той наскоро се бе оженил за красива актриса, с която бяха осиновили деца от Третия свят — последната мода в Холивуд. В момента живееха във Вашингтон, за да „могат да повлияят на правителството по въпроси, които са важни за децата по света“. Нима наистина има хора, които говорят и — още по-лошо — мислят по този начин? Да, определено имаше.
Вътре в залата музика от синтезатор създаваше атмосфера за вечерта. Доктор Зандер Суифт намери бързо мястото си — 11А — в дъното на лявата пътека.
Определено бе навлязъл в образа — добър сценарий, отлично изигран, — поне така би се изразил той. Намираше се само на няколко крачки от четирите пожарни изхода, но почти мигновено осъзна, че това не е важно за него. Разбра, че няма да използва билета, който вече си бе купил за същото място за представлението в събота вечер.
Тази позиция бе погрешна! Всичко беше погрешно! Доктор Суифт трябваше да го види лично, за да проумее това, което сега му беше съвсем ясно.
Символичното убийство не трябваше да става от това място, а на самата сцена.
Така щеше да бъде най-добре — за публиката. А тя беше всичко, нали?
В осем и пет минути светлините намаляха, сетне угаснаха. Музиката се усили и тежките брокатени завеси се повдигнаха бавно.
Сноп червена светлина заля сцената, за да шашне още повече публиката. Място 11А вече бе празно.
Доктор Зандер Суифт бе видял всичко, което му бе нужно за тази вечер — така че бе напуснал театъра. Убийството беше в ход — за утре вечер. Направи кратката си репетиция. В крайна сметка той искаше да играе пред пълна зала. Това бе условието.
Всичко в негова чест, разбира се.
23.
През следващите дни хората от Отдела за особено жестоки престъпления имаха само една, много важна среща, поне от моя гледна точка. Бри ме помоли да присъствам и ще излъжа, ако кажа, че не исках. Срещата предизвика многобройно присъствие, малката зала бе претъпкана и жужеше от последните слухове.
Капитан Тор Рихтер задържа началото й заради пристигането на заместник-кмета, който закъсня с двадесет минути и през цялото време не обели и дума. Фактът, че присъстваше Лари Долтън, беше съвсем ясно послание: Всички следят случая. Тъкмо това, изглежда, искаше маниакът убиец, но не можеше да се направи нищо. Нямаше начин да не поканят заместник-кмета.