Бри разказа на групата всичко, което двамата с нея бяхме постигнали до момента. Среднощната ни работа с Джефри Антрим бе увенчана с още няколко кадъра от затвора „Абу Гариб“, но без особена стойност за разследването. Въпреки това смятах, че е добро начало. Предполагах, че убиецът е оставил послание за нас. Или за мен?
— Ето тук увеличихме кадъра, за да се видят по-ясно всички детайли — започна Бри и включи слайда, записан с Power Point. — Тук е копието на речта на убиеца от първата половина на касетата. А това — тя смени слайдовете — е речта от видеозапис, направен през 2003 година от мъж, който се нарича Шейха на Америка.
— Това същият тип ли е? — попита някой отзад.
— Не — поклати глава Бри. — Всъщност не е той. Но убиецът явно е заимствал от няколко източника. „Абу Гариб“. А сега и това. По статистически данни двете речи са сходни на шестдесет процента.
— Почакай малко. Защо смяташ, че това не е същият мъж? — поиска да узнае Рихтер. Имаше подлия навик въпросите му да звучат като обвинения.
Видях как по лицето на Бри премина сянка на раздразнение, вероятно невидима за останалите.
— Защото Шейха е бил арестуван миналата година. И сега търка наровете в нюйоркския затвор — отвърна тя. — Ще продължим ли?
Друг детектив вдигна ръка като ученик.
— На този етап разполагаме ли с някаква хипотеза за самоличността на убиеца?
Бри кимна в моята посока.
— Мнозина от вас познават доктор Алекс Крос. Ще го помоля да опише в най-общи линии профила на убиеца, който е чувал за доктор Крос. В случай че не сте забелязали, той се споменава по име в касетата.
— Как бих могъл да устоя на подобна покана? — подхвърлих аз и неколцина от присъстващите се засмяха.
После нагазихме направо в дълбокото.
24.
Докато стоях изправен отпред, познах половината хора в залата. Не съм сигурен колко от останалите ме познаваха, но навярно повечето бяха чували за мен. Аз работех по най-нашумелите дела във вашингтонската полиция от години, а ето че сега отново бях тук. Работех на доброволни начала за благото на обществото? Помагах на детектив Бри Стоун? Какво всъщност беше всичко това?
— Едно нещо е съвсем ясно — започнах аз. — Той ще поиска да убие отново, независимо дали наистина ще го направи, или не. Почеркът му е на терорист, но съществуват и допълнителни аспекти. Струва ми се, че различавам позната закономерност.
— Можеш ли да поясниш, Алекс? — попита някой. Аз погледнах към Бри, но тя вдигна брадичка с жест, който означаваше „давай“.
— Анонсът му, ако мога да се изразя така, е индивидуално убийство. Възможно е да ни предупреждава, че ще последва нещо по-голямо, но не мисля така. Смятам, че жертвите ще следват една по една.
— Защо?
— Добър въпрос. Дори смятам, че имам отговор. Според хипотезата ми, убиецът не желае да бъде засенчен от собствената си работа. В центъра на тази история е той, а не жертвите му. По същността си е нарцис, въпреки това, което казва на записа върху касетата. Отчаяно иска да бъде звезда. Може би тъкмо заради това ме „покани“ в този случай. Може дори да е оставил поздравителни картички на местопрестъплението — две неподписани пощенски картички. Все още работим по тази следа и се опитваме да открием какво може да означава. Освен това проверяваме книгите, които е написала госпожа Тес Олсен.
— Ами мотивът му? — обади се Рихтер. — Все още ли смятаме, че може да е политически?
— И да, и не. В момента работната ни теория е, че той е роден в Ирак или родителите му са родени там. Произходът му е свързан с военните или със силите за сигурност, или и с двете. От ФБР смятат, че живее в Съединените щати поне от няколко години, а може и да е роден тук. Интелигентност над средната, изключително дисциплиниран и вероятно антиамерикански настроен. Но ние смятаме, че политическата линия по-скоро би могла да е начин на изразяване, отколкото крайна цел.
— Изразяване на какво? — притисна ме Рихтер, макар отлично да знаеше, че все още не разполагахме с отговорите.
— Навярно на нуждата да убива. Изглежда това, което прави, му харесва. Ала по-важното е, че обича да е център на внимание.
Точно както и ти, Тор.
И може би точно като мен.
25.
В последвалата тишина неколцина от присъстващите драскаха бележки. Нямах желание да обсебвам срещата и затова през останалата част оставих Бри да говори. Рихтер направо я въртя на шиш, но тя не му се даде. Сампсън беше прав за Бри — или щеше да се наложи във вашингтонската полиция, или щеше да бъде изхвърлена от някой ревнив началник.