Със светкавично действие доктор Зандер Суифт измъкна пистолет и го насочи към актьора, като дулото почти докосна лицето му. Ръката му трепереше нарочно, все едно беше нервен, което далеч не бе истина.
— Шшшт — отвърна той с театрален шепот. — В тази сцена ти нямаш реплики.
Допря пистолета и го натисна, докато Уокър се свлече на колене.
— Моля те — запелтечи актьорът в микрофона. — Ще направя, каквото поискаш. Само се успокой.
— Обадете се на 911! — извика някой от първия ред.
Публиката най-сетне започна да осъзнава какво става.
Убиецът се обърна към тях.
— Аз съм доктор Зандер Суифт от Контрола по имунизации. Длъжен съм да ви информирам, че този мъж е определен за екзекуция — обясни хладно той. — Честно казано, и аз съм не по-малко шокиран и опечален от вас.
— Той е луд! Той не е актьор! — извика внезапно Матю Джей Уокър.
— Аз не съм луд. Това е много умело изпипан план — отвърна доктор Суифт.
Докато държеше с една ръка пистолета, опрян в актьора, Суифт започна да го маже с етанолов гел от торбичка от алуминиево фолио, която беше в един от джобовете му. Размаза гела по гърдите на актьора, наплеска обилно вълнистата му руса коса, не пропусна брадичката. Миризмата беше толкова силна, че Уокър се закашля и задави.
— Какво правиш? Моля те, спри! — изкрещя той.
Сега цялата публика бе на крака. Отвсякъде се разнасяха викове.
— Спрете го! Някой да се качи там! Къде е охраната?
Гласът на доктора отново се извиси над сцената:
— Всеки, който дойде тук, ще бъде мъртъв. Благодаря ви за вниманието и търпението. А сега, моля ви, гледайте още по-внимателно! Предстои невероятно зрелище, което никой от вас никога няма да забрави! Помогни ми, Господи!
Газовата горелка изпусна електрическа искра в ръката му. След това етанолът избухна в пламъци и Матю Джей Уокър заприлича на горяща факла. Лицето на актьора сякаш се разтопи, докато от устата му ехтяха нечовешки крясъци. Нещастникът се завъртя в кръг, опитвайки се да избяга от пламъците, които поглъщаха кожата му.
— В момента наблюдавате скоростно разпадане на човешка плът — поясни доктор Суифт. — Случва се постоянно във военните зони. Ирак, Палестина и други отдалечени места. Там е обикновено ежедневие. Нищо необичайно, уверявам ви.
После той претича бързо през сцената, по-далеч от пищящия актьор, който се търкаляше по земята. Използва горелката, за да запали черните драперии, които висяха отзад. Пламъците мигновено ги погълнаха със зловещо съскане.
— Задръжте ръкоплясканията си! Моля ви, изчакайте! — извика той към публиката. А тя вече беше негова. — Благодаря ви много! Благодаря ви! Страхотни сте!
И с елегантен поклон изчезна от сцената. В следващия миг направо полетя надолу, по стръмните метални стълби към пожарния изход, и се озова на алеята зад театъра. Зад гърба му се извиси пронизителният вой на алармата.
Доктор Суифт отмести един празен кашон на алеята и извади от него найлоновата торба, която бе оставил там по-рано през деня. Напъха вътре пистолета, горелката и сакото. Сетне очилата с дебелите тъмни стъкла, контактните лещи, брадата, изпъкналото чело… Накрая метна отгоре прошарената перука, която носеше за ролята.
Възвърнал истинската си самоличност, убиецът излезе от алеята на улицата, където тъкмо се появи първата пожарна кола.
Всичко бе свършено, мисията му бе изпълнена, а изпълнението му бе съвсем близо до съвършенството. Сега доктор Зандер Суифт можеше да изчезне завинаги, също като иракския войник след убийството на писателката на криминални романи, извършено пред всички онези многобройни фенове.
„Господи, аз съм добър“ — помисли си той и гърдите му се издуха от искрена гордост. — „След всички тези години аз съм велик“.
На няколко пресечки от центъра „Кенеди“ една жена го чакаше в синя спортна кола.
— Ти беше прекрасен! — засия тя насреща му и целуна убиеца по бузата. — Толкова се гордея с двама ни.
28.
— Алекс, ела и погледни това. Невероятно е. Всъщност е налудничаво. Ще го погледнеш ли?
Бри държеше нещо в прозрачен плик за доказателства, когато я открих заедно със Сампсън на главната сцена на театъра в центъра „Кенеди“. Едната страна на театралния декор беше овъглена. Друга черна пътека по пода показваше къде бе издъхнал актьорът Матю Джей Уокър пред почти хилядната публика.
Още преди да пристигна, предположих, че това е същият луд убиец от „Ривъруолк“. Защо иначе Бри щеше да ме извика?
— Покажи му картичката — рече Сампсън. — Намерихме я под капака на трапа, откъдето е излязъл. Явно този откачен е гледал твърде много телевизия през 90-те години.