— Както вече знаете — каза ми Крок, — адвокатът се е върнал в килията на Крейг с гумена маска, наподобяваща лицето на затворника, а след това се е обесил. Това, което не знаете, е, че сме записали някои от първите му посещения при клиента му. Искате ли да ги видите?
Със сигурност исках.
36.
През следващите няколко часа гледах видеозаписите с някои от ранните срещи между Кайл и Мейсън Уейнрайт. Адвокатът не бе настоял да се възползва от привилегията за срещи насаме с клиента си до третата седмица от посещенията си при затворника. Защо? Защото Кайл е искал да видим нещо? Или защото адвокатът е искал?
Но какво? Първото посещение бе фактически съвсем същото, както и останалите, които бяха записани.
Уейнрайт влизаше в стаята за свиждания, облечен в ексцентричното си облекло, което без съмнение бе помогнало накрая при бягството: каубойска шапка и ботуши, сако от еленова кожа, очила с големи рогови рамки, които никак не си пасваха с останалите атрибути.
Двамата с Кайл се прегръщат. Кайл казва нещо, което не е уловено на записа. Следваше серия от осем въпроса — винаги едни и същи.
Някакъв вид код? Или Кайл въртеше игрички? Или просто беше луд — и той, и адвокатът му? На този етап нямах мнение. Както впрочем и за всичко останало. Знаех единствено, че Кайл Крейг е първият, избягал от най-строго охранявания затвор във Флорънс. Мислителя бе извършил немислимото.
Накрая Кайл и адвокатът му отново се прегръщаха. Уейнрайт казваше нещо на Кайл, което също не бе уловено на записа. Дали по този начин са си обменяли информация — независимо дали ги записваха, или не?
Не беше изключено. Със сигурност щяхме да се опитаме да разберем.
След това отидох в килията на Кайл, но там нямаше кой знае какво да се види. В строго охранявания затвор във Флорънс на осъдените не бяха разрешени много лични вещи. Малката стая беше чиста и подредена, както и самият Кайл.
Тогава видях посланието, което бе оставил.
Поздравителната картичка на „Холмарк“ бе подпряна на закрепеното с винтове към пода нощно шкафче до леглото.
Не беше подписана също както двете в апартамента на Тес Олсен.
Минути по-късно се върнах обратно в офиса на главния пазач Крок. Исках да получа някои отговори на въпросите, хрумнали ми през изминалите няколко часа.
— Имал ли е посетители? — попитах. — Знаем за адвоката, макар че нямаме представа какви всъщност са били истинските му отношения с Крейг. Имал ли е други посетители? Някой, който е идвал повече от един път?
Крок нямаше нужда да се консултира с папките, за да ми отговори.
— През първата година имаше един доста настоятелен репортер от „Лос Анджелис Таймс“ на име Джоузеф Уизън, но Крейг отказа да се срещне с него. Няколко пъти. Още няколко се свързаха с Крейг чрез кабинета ми, но той дори не си направи труда да дойде тук, защото не пожела да ги види. Единственият му посетител беше преди няколко месеца — писателката Тес Олсен. Нали се сещате, жената, която наскоро бе убита във Вашингтон. Кайл ни изненада. Съгласи се да се срещне с нея. Тя идва три пъти. Възнамеряваше да пише книга за Крейг. Ако я слушахте как приказва, романът щял да бъде нещо като второ „Хладнокръвно“.
— Значи сте говорили с нея? — попитах.
— Да. И трите пъти. Първия път някъде около половин час.
— Как ви се стори тя? Какво беше впечатлението ви?
Главният пазач поклати глава, сякаш претегляше отговора си. Накрая заговори:
— Приличаше на негов почитател. Честно казано, питах се дали дамата и Крейг не са били близки, преди да го заловят.
37.
Рано на следващата сутрин се върнах във Вашингтон. Вече бях обмислил новината за Тес Олсен, за поздравителната картичка в килията на Крейг, както и за вероятността Кайл да е имал връзка с Олсен или дори с убиеца от Вашингтон. Но най-вече се чудех какво е замислил Кайл.
Бри бе събрала малък екип от криминалисти, съсредоточили се върху линковете между блоговете, които тя искаше да проследи. Брайън Кицмилър, агент от компютърния отдел към ФБР, бе включен в екипа ни. Гореше от желание за работа, тъй като случаят с Публичния убиец вече бе привлякъл вниманието му.
Бри бе помолила Кицмилър да се срещнем веднага щом успее да разбере нещо за блога. Кицмилър й бе дал срок от четири часа, което означаваше, че е доста бърз. Другият добър знак беше, че бяхме привлекли вниманието на всички към случая.