Няколко минути по-късно Бри, Сампсън и аз се срещнахме отново в западния край на пешеходния мост, откъдето убиецът бе избягал, поне според някои от очевидците.
— Храстите наоколо са изпотъпкани — заяви Сампсън, като посочи високата трева от другата страна на шосето. — Доколкото разбрахме, той се е качил на мотор, или нещо подобно, и е изчезнал. Засега не знаем нищо повече.
— Между другото няма и поздравителна картичка — вметна Бри.
— Това е малко странно — отбелязах аз. — Да не би този път да е забравил да се подпише? Откога се случват подобни неща?
— Или е променил стила си — предположи Сампсън. — И отново стигаме до въпроса: откога се случват подобни неща?
— Или това не е същият тип — изрекох на глас онова, което не ми даваше мира от известно време.
В този миг мобилният телефон на Бри зазвъня и тя веднага го допря до ухото си. Докато слушаше, лицето й не би могло да има по-мрачно изражение.
Накрая вдигна поглед към двама ни.
— Е, отново е ударил. Имало е друго убийство.
46.
Този път нямаше да знаят какво се е стоварило върху главите им. Убиецът пристигна на „Федекс Фийлд“ в Ландовър, Мериленд, два часа преди началото на първия мач за сезона. Купи си сода и хотдог, после се помота в магазина „Хол ъв Фейм“. Нямаше намерение да купува нищо — не беше фен на „Редскинс“, — но искаше да се смеси с останалите запалянковци.
Поне засега.
А след това — щеше да излезе на сцената. Наистина да се изяви. Да се покрие с нова слава. Да изиграе ролята си в четвъртата история.
С крайчеца на окото си видя няколко от играчите, които загряваха — нападателите оживено подскачаха, подаваха си дълги топки, атакуваха крайната зона на противниковия отбор. Билетите бяха разпродадени — нямаше мач, в който „Редскинс“ да играе на свой терен и стадионът да не е пълен докрай. За сезонните мачове желаещите си купуваха билети с години напред.
Колко само обичаше препълнени зали и стадиони за представленията си!
Неколцина от най-разпалените фенове пееха „Да живеят «Редскинс»“ — малко фалшиво и с доста цветисти фрази, което бе странно, тъй като сред тълпата имаше доста деца. Така наречените „суперфенове“ носеха ярки перуки, блузи на точки и свински зурли. Някои от тях пушеха дълги пури, които подсилваха свинския им вид.
Той не беше стигнал чак до подобни крайности в облеклото си, но носеше шапка и фланелка на „Редскинс“ и бе изрисувал лицето си в бяло и червено — цветовете на отбора. Този път се превъплъщаваше в образа на раздразнителния фен Ал Яблонски. Хубава и интересна роля.
Деветдесет и една хиляди се бяха натъпкали на стадиона и очакваха появата на Ал Яблонски. Само дето още не го знаеха.
Малко преди началото на мача на зеления терен излязоха Първите дами на мача — развети коси, блестящи помпони, оскъдни червени потничета и къси бели шортички. „Семейно забавление в най-типичния американски стил“, помисли си убиецът.
— Готови ли сте за малко футбол? — изкрещя той от мястото си. — Или футбол на маса? — Феновете около него се засмяха и подеха популярна мелодия. Ал Яблонски познаваше публиката си и умееше да я възпламени.
Контролната кабина за таблото с резултатите се намираше под огромен надпис. Той знаеше пътя и пристигна навреме за националния химн, който щеше да се изпълни от гласовито сопрано от базата на морските сили в Куонтико.
Ал Яблонски почука на металната врата и каза:
— Нося две съобщения от офиса на господин Синдър. Ванеса ги изпраща.
Ванеса беше името на една от секретарките на собственика на отбора. Не беше трудно да го научи.
Вратата се отвори. Вътре имаше двамина типове — истински задръстеняци, които сигурно се мислеха за големи умници.
— Здрасти, аз съм Ал Яблонски — представи се убиецът и ги застреля. Звукът от изстрела бе напълно заглушен от шумните викове на тълпата, избухнали след края на националния химн.
И така, той се настани пред компютъра на тъпаците и пусна съобщение върху големия екран на стадиона, така че всички да го видят.
Върнах се! Исках само да превърна тази неделя в нещо незабравимо за всички.
Момчетата, които обикновено изпращат тези дразнещи съобщения и реклами, са мъртви в контролната кабина. Така че насладете се на мача без никакви по-нататъшни прекъсвания от управата и спонсорите. Моля, пазете си гърбовете, а и предниците. Аз съм в сградата и мога да бъда навсякъде.
Това е много по-забавно от футбола, не мислите ли? Давайте, скинари!
47.
Кайл Крейг току-що бе чул последните добри новини от Вашингтон, когато майка му отвори бавно високата три метра и половина входна врата на вилата близо до Сноумас край Аспен. Когато видя кой стои на прага, възрастната жена припадна.