Кайл успя да прихване скъпата стара мама, преди да се строполи върху каменния под, и се усмихна. Хубаво е да си отново у дома, нали?
Малко по-късно съживяваше старицата в просторната сводеста кухня на къщата от хиляда и сто квадратни метра.
— Добре ли си? Мириам? Майко?
— Уилям? — простена жената, когато погледна лицето, надвесено над нея. — Ти ли си, Уилям?
— Хайде сега, що за небивалици? — попита Кайл и се намръщи. — Веднъж, поне веднъж използвай ума, който ти е даден, който би трябвало да ти е даден. Съпругът ти и мой баща — Уилям — е мъртъв от доста време. Помогнах да погребат генерала в Александрия. Не си ли спомняш какъв прекрасен ден беше? Слънчеви небеса, лек освежаващ ветрец, мирис на изгорели листа във въздуха. Мили Боже, съвсем си изгубила разсъдъка си, жено. Хората изпратиха всички онези цветя — поздравяваха те затова, че най-после си свободна от онзи лицемерен тиранин, от онова копеле.
Кайл притисна внезапно длани към лицето си.
— О, Господи! Вината е моя! За всичко съм виновен аз, майко. Маската! Тези гумени маски са толкова дяволски истински. В тази изглеждам досущ като баща си, нали? Най-после постигнах образа, който старецът желаеше за мен.
Майка му се разпищя и той я остави малко да поупражнява гласните си струни. И без това нямаше кой да я чуе. Приживе баща му никога не бе позволявал в къщата да има домашна прислуга и тя все още не искаше. Типично, нали? Разполагаше с всички пари на света, а нямаше за какво да ги харчи.
Известно време той гледаше как жалката старица трепери и клати унило глава. Смешно, но лицето й приличаше на маска много повече от неговото — маската на семейната трагедия.
— Не, аз съм. Кайл. Отново съм на свобода. И, разбира се, исках да те видя, да ти дойда на гости. Но другата причина, заради която съм дошъл, са парите. Нуждая се от пари, мамо. Няма да остана повече от няколко минути. Но през това време ще трябва да ми дадеш номерата на задграничните сметки.
След като Кайл свърши с компютъра в някогашния кабинет на баща си, се почувства като нов човек. Сега беше богат. Близо четири милиона бяха прехвърлени в сметката му в Цюрих, но което беше по-важно — сега наистина се чувстваше свободен. Това не се случваше само защото си излязъл от килията. За някои затворници усещането за свобода никога не се връщаше, дори и да видеха слънцето.
— Но аз съм свободен, най-сетне съм свободен! — извика той към високите тавански греди на къщата в Колорадо. — И ме очакват важни неща, които трябва да свърша. Обещания, които трябва да изпълня.
48.
Когато слезе на долния етаж, за да се сбогува с майка си, бе захвърлил гумената маска. Беше я носил по целия път от Флорънс до Аспен, но навярно не биваше повече да насилва късмета си. Същото можеше да се каже и за идването му в къщата. Макар че малцина знаеха, че майка му живее тук, а и той се нуждаеше от пари за плана си, за да сбъдне всичките си кошмари.
Промъкна се безшумно към Мириам, която бе оставил здраво завързана, с омотани ръце и крака за старото кресло в семейната дневна. Точно пред четириметровата камина. Господи, с колко спомени бе изпълнено това място — баща му крещи, докато вените по челото му се издуят така, сякаш всеки миг ще се спукат. Генералът, който го бе удрял толкова много пъти, че вече им бе изгубил броя. И Мириам — никога не промълви и дума, преструвайки се, че не знае за побоищата, за годините на постоянно малтретиране, за вечните крясъци и обидите.
— У-у-у, мами! — извика Кайл иззад гърба на старото момиче. Питаше се дали тя си спомня как обичаше да го прави, когато той бе хлапе на пет или шест години. — У-у-у, мами! Моля те, обърни ми внимание! Тъй, свърших най-важната част от работата си тук, в Колорадо. Аз съм издирван човек, знаеш ли, така че е най-добре да си поемам по пътя. О, Боже, та ти трепериш като листо! Слушай, скъпа, ти си в пълна безопасност в тази къща, в твоята крепост. Навсякъде е пълно с аларми. Дори на алеята отпред има система за топене на сняг.
Наведе се по-близо към нея. Усети уханието на лавандула, което съживи кошмарите от отминали неща, объркали ужасно живота му.
— Няма да те убия, за Бога. Това ли си мислиш? Не! Не! Не! Искам да видиш какво ще направя отсега нататък. За мен ти си много важен свидетел. Всичко, което правя, е в твоя чест и в чест на татко. Като заговорихме за него, кажи ми едно нещо — ти знаеше ли, че той ме удряше почти всеки ден, когато бях момче? Знаеше ли това? Кажи ми истината. Ще си остане само между двама ни. Няма да го разкажа в шоуто на Опра. Няма да споделям спомените си. Аз не съм Джеймс Фрей14 или Огъстен Бъроус15.
14
Американски писател (р. 1969 г.), публикувал в книги спомените си, станали бестселъри, но впоследствие се оказало, че са измислица. — Б.пр.
15
Американски писател (р. 1965 г.), написал роман за детството си, по който след това е сниман филм. — Б.пр.