— Разбира се, че имам — тросна ми се той. — Престанете да обиждате интелигентността ми и помислете за секунда. Мащабната картина. Конституционните права — вашите права, моите права — зависят точно от такива неща. Имам право да направя всичко, което съм сторил, и то не само в морален аспект. Ваша работа е да помагате за спазването на Конституцията, а работата на нас, гражданите, е да следим да го правите. Виждате ли как работи системата?
— А ти виждаш ли как работи това? — Сампсън се хвърли напред, но ние го спряхме навреме. Всичко по бюрото на Томпсън се разлетя из стаята.
Брейди се изправи, дори още по-арогантен, докато Сампсън се взираше в него.
— Мисля, че приключихте тук — процеди той.
Но Сампсън не беше.
— Ти знаеш ли какво…
— Да — намеси се Бри. — Приключихме тук, Брейди. Засега. Тръгваме си.
— Детективи? — заговори Брейди, когато се обърнахме, за да излезем. Този път тонът му беше по-мек. — Явно смятате, че моят малък постинг е реален, иначе сега нямаше да сте тук. Можете ли да ми кажете дали това има нещо общо с иконографията? — Този тип беше истински фен, пълен шантавел. Не можеше да се спре.
— Не мога да коментирам това, сър. Не и този път. Но позволете да ви уверя, че няма да споменаваме вашия уебсайт SerialTimes.net никъде извън този офис, освен ако не е абсолютно необходимо.
Бри се усмихна на Брейди Томпсън, сетне снижи глас:
— Живуркай си, шибаняк.
53.
Бесни на света като цяло и конкретно на Брейди Томпсън, тримата влязохме в „Дейли Билдинг“. Не бяхме изминали и няколко метра, когато ни спря гласът на началника Дейвис.
— Елате тук — излая той, обърна се и отново влезе в кабинета си.
— Защо ли имам лошото предчувствие, че ще закъснея и ще изпусна футболната тренировка? — промърмори Сампсън.
— Да — рече Бри, — а аз ще пропусна тренировката на мажоретките. О, я чакай малко, та аз дори не съм била мажоретка.
Преди да влезем в кабинета, двамата с нея изтрихме усмивките от лицето си.
— Можете ли да обясните това? — Дейвис подхвърли вестника върху бюрото си.
Над прегънатото място на столичния „Уошингтън Поуст“ имаше статия, озаглавена „Появи се теория за съществуването на убиец, имитиращ Публичния убиец“.
Не бях толкова изненадан от заглавието, колкото от факта, че бях забравил колко бързо се разпространяват тези истории и достигат до медиите.
— Самите ние научихме за това едва тази сутрин — изяви се Бри като говорител на малката ни група. — Тъкмо сега се връщаме от…
— Не се впускайте в пространни обяснения, детектив Стоун. За мен това е само на крачка от извиненията. Просто направете нещо по въпроса. — Той разтри врата си няколко пъти, сякаш се опитваше да облекчи болка, която го измъчваше.
— Извинете, сър — заговори Бри. — Това не е информация, която можем да контролираме. Не и след като веднъж е била…
— Не се нуждая от лекция по „контрол на действията в екстремни ситуации“ — прекъсна я отново Дейвис. — Имам нужда да се погрижите за бъркотията. Това тук е отдел за криминални разследвания. Началниците ви не са спасително островче. Длъжни сте да решавате проблемите, преди аз да съм ви наредил да го сторите. Ясно ли е?
— Съвсем ясно — кимна Бри. — Аз също не се нуждая от лекция по „контрол на действията в екстремни ситуации“. Очевидно нито ВПУ.
Внезапно Дейвис ни слиса с усмивката си.
— Сега разбрахте ли защо я харесвам? — обърна се към двама ни със Сампсън.
Да, бях напълно сигурен, че разбирам.
54.
За днес ВПУ нямаше нова роля, в която да се въплъти, нито планирано страховито убийство. Така че убиецът беше просто самият себе си. Реши преди вечеря отново да влезе онлайн в мрежата, не можеше да устои да чуе новините за себе си. И не остана разочарован.
Всички форуми в Интернет гъмжаха от коментари за ВПУ! В интерес на истината, повечето бяха в таблоиден стил или измислици, но това нямаше значение. Важното беше, че те говореха.
В сайта SerialTimes.net нямаше нищо ново. Нито в Sick-net или в Skcentral. Напълно логично. Феновете очакваха следващия му ход.
Сетне кликна върху няколко чата. Беше добре да е сред „хората си“ в края на дългия ден. Дори използва първото си име като „подарък“ към тях. Не че някой щеше да знае, че го е направил, но така контактът беше по-личен. Освен това трябваше да „пусне“ няколко улики.
В негова чест, естествено.
Арън-Арън: Какво става, почитатели на ВПУ?